Започнах да работя. И то в рамките на два дена, от работа за по 4 часа, се превърна в работа за 8 и се оказа, че нямам свободно време. И даже не ми се излиза вечер, защото ми се спи. Но пък съм доста по-активна и ентусиазирана от живота. Изводът е, че за мен лично е много по-хубаво да съм заета и да правя нещо, отколкото да спя.
В петък ходих на театър и гледах “Нощта на 16 януари” – много ми хареса. Действието се развиваше в американски съд и историята разказваше за процеса по съдене на жена, обвинена в убийство. Определено една от малкото театрални постановки, в който не загубих интерес и внимание дори за минута.
В събота бях на TEDxVarna и беше мнооого готино! Със сигурност всички сте запознати с концепцията на TED и определено не останах разочарована. Теа Денолюбова завърши деня с “презентация” на тема “Завръщането” и честно да си призная ми беше трудно да не се разплача. Тези, които я познават, знаят колко увлекателно и силно говори тя. А когато чуеш как е била в чужбина, как е задрасквала всеки ден поредната дата, как е плакала на всеки площад, как се е ядосвала на връзката по скайп, която се разпада, как е чакала, как е била в най-тъмните кътчета на душата си, как си е представяла всеки ден Варна….и когато знаеш, че и ти си този, същият студент, който задрасква дните, който копнее да се върне….на когото не му е зле там, ама просто вкъщи си е друго.
Нейното послание беше да намерим мястото, където душата и тялото са заедно, където се чувстваме спокойни и където не броим дните до заминаването.
Смея да добавя, че това е единственият начин, по който за мен човек може да бъде щастлив. Когато се завърне към себе си. Тогава е вйъщи. Когато душата и тялото са заедно.
Повече от щастлива съм, че краткият ми документален филм относно захарта и влиянието й върху човешкия организъм, вече има над 1 000 гледания! Експериментът, който проведох, а именно да спра да консумирам захар, промени много от възгледите ми и ежедневието ми. Никога не съм предполагала, че ще спре да същестува десерт, който да ме изкушава. Сега съществуват само десерти, които знам, че мога да опитам или да изям изцяло, но които знам, че няма да ме накарат да се чувствам добре по никакъв начин. И физически, и психически. Нищо не е по-вкусно от усещането, че даваш най-доброто на себе си и на тялото си. Тяло, което ти е благодарно и което отразява начина, по който ти се отнасяш с него. Прекрасно е. Не става въпрос за неядене на захар или неядене на въглехидрати, месо или каквото и да било…става въпрос за хармонията, която това ви носи. За усещането, че правите нещо добро и то не за някого, а за самите себе си. Защото ако няма нещо, което да ви кара да се усмихвате сутрин и да ставате с желание, то тогава нищо няма смисъл. Неяденето на различни храни, следването на тенденции в живота, религията, възгледите… всичко е безкрайно индивидуално. Това, че човек не консумира дадена храна или не подкрепя дадена идея, не означава, че това би било добре за другиго. Всичко се крие в баланса, в хармонията и най-вече в начина, по който възприемаме нещата. Когато човек силно вярва, че действията му са добри за самия него, то те ще бъдат, независимо, че някой друг може да ги вижда като най-лошото нещо на света. Нищо не е лошо, докато не повярваме, че е такова. И нищо не е хубаво и не ни прави щастливи, докато не повярваме, че е така. И никой не е себе си, докато не повярва в себе си и не заобича дори и най-тъмните кътчета на душата си. Потърсете това, което ви прави щастливи и го преследвайте. Върнете се при себе си. У дома. 🙂
Новият плод тази седмица е карамбола или звезден плод (starfruit).
Доста ми напомня на ябълка и е леко стипцав, но като цяло е много приятен. Купих го от Метро. Реже се лесно, не капе и цапа и е толкова красив.
Малко повече информация за звездния плод:
Родината на екзотичния плод са Молукските острови, a в дивата природа се среща в горите на Индонезия.
Има два основни типа карамбола – с по-дребни плодове (много кисели, със силен аромат) и по-едри (с по-мек вкус и по-ниско съдържание на оксалова киселина, на която основно се дължи киселият вкус).
Карамбола е дърво с висящи клони, чиято височина достига от 5 до 12 м. Цветовете на плода, преди той да порасне и узрее, са малки, розови или лилаво-червени.
Обвивката е годна за консумация. Плодовете съдържат органични киселини (основно оксалова киселина), калций, фосфор, желязо, натрий, калий. Богати са на витамин С, бета-каротин, витамини В1, В2 и B5, което ги прави мощен антиоксидант. Интересен факт е, че в Азия за медицински цели се използват неговите листа и цветове. Във Филипините сокът на карамболата често се използва за овкусяване. Цветовете също са с кисел вкус и се прибавят към салати на остров Ява или се приготвят под формата на различни консерви в Индия. Хората, страдащи от ентероколит, гастрит или язва трябва да са изключително предпазливи при консумация на карамбола поради наличието на големи количества оксалова киселина. Използването на кисели плодове в големи количества може да доведе до нарушаване на солевия метаболизъм на тялото и развитие на бъбречно заболяване.
Любопитен факт е, че сокът от киселите плодове на карамболата, който съдържа оксалова киселина, също така премахва петна от дрехите. Парченце карамбола полира продукти от мед и месинг.
Карамболата е мултифункционален плод, чийто положителни качества върху организма ни продължават да се доказват. В 100 g звезден плод се съдържат само 31 kcal и 2,8 g фибри, което показва, че е идеален за поддържане на здравословен, пълноценен и балансиран начин на живот.
Източник: http://www.edna.bg/zdravoslovno/hrani/karambola-4628673
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
