Последната седмица на септември и последни топли, слънчеви лъчи. Не мога да повярвам, че е почти октомври, а навън е толкова топло. Последните няколко дни, докато карам все си мисля, че нещо не е както трябва и всичко ми се струва странно. И най-накрая го разбрах. Последните 5 години Варна за мен е винаги лято … Continue reading Седмица 195. Шоколад с билки.
Флоренция. Дори не знам как вятърът ме довя тук, но пък е поредното приключение, което започвам. За последните 4 години това е четвъртият град, в който ще живея и третата държава. Пристигам във Флоренция леко уплашена, до някаква степен развълнувана и готова за 4 дни пълен туризъм преди да започна университета. Защо уплашена? Защото въпреки … Continue reading Седмица 139. Италия. Флоренция.
Човек е най-големият си враг....както е казал някой мъдър философ. Интересно е как понякога сами се съсипваме и си причиняваме какво ли не....без ясна причина. Когато бях в Австралия може би бях постигнала най-големия баланс в психическо и физическо отношение. Хранех се пълноценно, не се лишавах, тренирах...не се тъпчех с простотии, обичах себе си, всяка … Continue reading Седмица 81. Жив шоколад. Emotional eating.
Тази седмица отново мина много бързо - във вторник с Ротаракт проведохме проекта си Бъди герой, където бях лектор, в четвъртък бях на вътрешен изпит листовки (взех го, йее!), а в събота присъствах на едно дългоочаквано събитие - Food Revolution Day. Хранителната революция е инициатива на Джейми Оливър и този ден (20ти май) бе отбелязан … Continue reading Седмица 72. Food revolution day. Сурови крекери.
Последна седмица. Започва с последен плаж, разбира се. Кабакум се оказва пуст в понеделничния следобяд. Какво по-хубаво от това. Няколко джина със сода, хубава компания и слънчеви лъчи. Тази седмица също премина с няколко заведение - барът, който се намира под Ernie Hemingway и се казва Margo's не е лошо място. Тъй като се намира … Continue reading Седмица 29. Суши. Кашу, обвито в суров шоколад с кафе.
