Ама толкова да обичам тахани и всякакви неща от био магазините. Доставя ми огромно удоволствие да вляза в био магазин и да разглеждам какво предлагат, вярно не струват малко, но пък чувството, че в крайна сметка даваш добро ‘гориво’ на тялото си е несравнимо. За първи път опитах сусамов тахан през лятото и доста ми хареса, слагах го най-вече в плодови салати и имах чувството, че ям сладко. Тази години описах и фъстъчен тахан, които е като фъстъченото масло от магазините, но  без захарта и другите добавки. Намерих и прекрасен заместител на прословутата Нутела и течния шоколад, които всъщност никога не съм обичала особено, а именно шоколадово-кокосов spread (или нещо за мазане). Направен е от какаови зърна, кокосово масло и кокосов сироп. Невероятен е наистина.

Това, което опитах тази седмица беше тахан от кашу. Кашу са най-любимите ми ядки и почти винаги имам в чантата. Обичам бадеми и невероятния им аромат (ммм, марципан), но пък понякога ми е трудно колко са твърди. Пишейки това се сещам, че с удоволствие бих хапнала и орехи.

Таханът от кашу е лек и определено може да се яде с лъжицата от буркана (като всички тахани всъщност, защото са толкова вкусни). Вкусът не е натрапчив и е перфектно допълнение към палачинки, плодови салати, при приготвяне на всякакви десерти и общо взето в цялата кулинария.

Био магазинът, който посещавам в Шотландия е Holland&Barrett. Имат доста голямо разнообразие от пакетирани продукти, без глутен, всякакви супер храни, много добавки, дори козметика, вегетариански неща, огромен набор от ядки (въпреки че са малко скъпи), сурови барчета, протеини и всякакви неща, които може да очаквате да има в един такъв магазин. Така че определено го препоръчвам на живеещите на Острова.

И като сме започнали с био продукти, за всички живеещи в България, препоръчвам не само посещение на био магазините, защото вече има голям набор от такива, но и да погледнете невероятната кутия GoodBox , която си поръчвам от известно време, а месеците, в които отсъствам, нямам търпение да се върна и да видя продуктите. Кутията е смесица от хранителни продукти (сурови барчета, сокове, меденки), козметични (маска за лице, душ гел) и такива за ползване у дома (био сапун, препарат за миене) и много други неща. Subscription boxes както са известни тук са кутии, с различни продукти, които получаваш всеки месец или на няколко седмици и са доста популярни във Великобритания. Няколко пъти съм си поръчвала така с гримове и козметични продукти, а миналата година си поръчвах Graze box (4 малки кутийки с подукти за бърз snack за £4)

Вече е месец април и това ме ентусиазира, прибирам се след 4 седмици и въпреки че ми харесва да живея сама, си е съвсем друго да си вкъщи. Пролетта дойде, има малко повече слънчице, въпреки че имахме интересни преживявания и тази седмица. Със съквартирантката ми бяхме на концерт на Years&Years в Глазгоу и пътувахме още наобяд. Не се сдържахме и минахме през любимите магазини и си купухме по няколко неща. След това хапнахме на пейка лозовите сарми на баба ми, които си носех от България и се отправихме към концерта. Почакахме малко (е, не точно малко, а по-скоро 1 час) отпред и влязохме. Имахме огромния късмет да ни позволят да сме заедно пред сцената, въпреки че едната имаше билет за балкона. Концертът беше супер. Имахме билет за автобуса за 3:40 сутринта, но тойно се надявахме да хванем този в 23:40. Бързахме за гарата и точно когато влизахме, видяхме как автобус за Абърдийн заминава….но пък нали имаше в 23:40…
Е, точно 5 минути по-късно разбрахме, че следващ автобус няма и трябва да чакаме 3 часа, за да хванем нашия в 3:40. За наше огромно учудване гарата се заключва след 23 часа и няма как да използваме тоалетната, няма как да си купим вода и няма как да си заредим телефоните, които в този момент имаха по 2-3% батерия. Оставаше ни само да стоим на студа 4 часа.
След известно време видяхме някакъв автобус много хора и решихме да проверим – беше за Лондон. В навалицата видях мой познат от гимназията и за наше щастие се оказа, че той няма да пътува за Лондон и ни предложи да ни приюти за няколкото оставащи часа. В крайна сметка пристигнахме благополучно в 7 в Абърдийн, треперещи, защото дори в автобуса беше студено. Прибрахме се щастливи и се оказа, че бойлерът ни не работи и парно няма. Топлина няма. Само мигащи лампички, които не знаем как да оправим. Поспахме няколко часа с по няколко анурака и одеала и след това след телефонен разговор със сервиза, вече знаех как да поправям бойлери и кои кранчета да заъвртам.

Двудневното преживяване приключи добре и сега спокойно се наслаждаваме на едноседмичната си ваканция. А, след това остават само 3 учебни седмици…и няколк доклада за писане :))

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия