15ти септември е един от любимите ми дни, заедно с 24-ти май. Може би съм го споменавала, но съм някак привързана към гимназията, училищните дни и всички тези неща. Тази година братовчедка ми е 8ми клас в същото училище, в което аз бях и аз се вълнувам мнооого! Разбира се, отидох на първия учебен ден. Бях толкова щастлива да видя учителите си и да си поговоря с тях. Точно преди 10 години и аз съм била 8ми клас и това е толкова странно – не мога да повярвам, че е минало толкова много време. Направо е нереално.
След празника, бързах да се прибера вкъщи, защото с родителите ми потеглихме на първата ни семейна почивка със Сара. Бяхме намерили къща за гости в близкия балкан, където да пускат кучета и се отправихме натам. Прекарахме много хубави и лежерни 5 дни. Наистина се наспахме, починахме се, разходихме се из малките градчета и се насладихме на последните летни дни. Не си отворих компютъра дори.
Беше ми много странно как в тези малки градчета времето сякаш е спряло. В Елена дори имаше останал надпис на центъра ” ЧНГ 2019″ … чудя се често какво ли правят хората по цял ден в тези по-малки градове? Не казвам, че животът трябва да е само в големите градове или пък в София, но просто ми е чудно. Мога да го опиша само като “безвремие”.
Разбира се, някои неща като този сандвич могат да ме шокират напълно. Май сме доста големи късметлии, че в нашите магазини вече се продава главно хубава храна?!
Най-хубавата част беше, че направих 2 неща, които бяха спомен от детството и ме накараха да се почувствам много добре – карах малко колело из селото, а един от другите дни с баща ми отидохме за риба. Това беше нашето “нещо”, когато бях малка и не знам къде в заетото ежедневие се изгуби последните години.
Припомних си колко е важно да правиш нещата, които си обичал като малък. Все си мисля как ми се рисува, как ми се пише, как ми се иска за ден да се върна във форумите за Хари Порър, където помня, че никнеймът ми беше Галадриел (от Властелина, да), бях разпределена в Рейвънклоу и как имаше различни подтеми за класните стаи, Забранената гора и тн. Влизаш и пишеш абзаци с истории, мечти, въображаеми светове. Тогава създавахме светове само като затворехме очи. И признявам ми липсва.
Осъзнавам обаче, че не е защото сме много “пораснали”, големи или заети…все толкова лесно е – отваряш тетрадката/файла и пишеш…отваряш скицника и рисуваш, отваряш СЕБЕ СИ и твориш 🦄
С това зачеквам и една друга тема, а именно месото. Ако ме следите от по-отдавна, може би знаете, че повече от 2 години бях вегетарианка. За 1-2 месеца веган и през тези години не консумирах и почти никакви млечни. Общо взето само яйцата ме деляха от веганизма. Не искам да навлизам в много подробности, защото съм решила, че на това ще отделя повече време и повече информация, но по време на тази ни почивка, семейните ни приятели носеха домашна кокошка. В момента не ям често месо, особено лятото, когато умирам за риба, но със застудяването, усещам, че тялото ми го иска и има нужда.
Нямаше как да пропусна да хапна от домашното месо. Знам, че животното е отглеждано добре, хранено с царевица и не е пълно с хормони като повечето пилета на пазара. Изпекохме на фурна, а на следващия ден се получи вкусна пилешка супа. Тук единствената ми препратка е “Пилешка супа за душата” …
Много обичам да пътувам из България, въпреки че чужбина и екзотичните дестинации ме влекат, ми доставя огромно удоволствие да съм в България, в планината, да ям пататник или боб и да ми е едно такова…хубаво 🙂
Завършвам разказа за това пътуване с Търново и Самоводската чаршия, където имаше доста неща по повод 22ри септември и празника. Имаше страшно много щандове с ръчно правени неща, мед, сладки, хляб…изобщо толкова много хора, които представяха страстта и труда си, че ме усмихнаха супер много! Обожавам да виждам хора, чиито очи се усмихват, говорейки за нещата, които обичат да правят.
Беше пълно с деца и хора (да, беше събота все пак), а тези чадъри бяха уникална декорация, влюбих се. Купих си мед с куркума, сурови бонбони Рафаело и някакви ръжени крекери.
P.S не пропуснах да ям любимите ми веган кюфтенца с цвекло и червена леща в Щастливеца. Оказа се, че пекат и на място пърленки, които бяха меееега вкусни. Опитахме веган ръжената с розмарин и стандартна със сирене. Бяха мега! Много обичам Щастливеца и въпреки че заведението е огромно, обслужването и храната са супер.
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
