Здравейте от другата страна на Земята! Здравейте от Пърт, Западна Австралия! Или G’day както казват тук. Здравейте от 5 часа напред във времето. Моят следобяд вече мина, а при вас още е обяд. Това означава ли, че съм в бъдещето?

Седмица 30. Уау! Времето летииии! Спомням си 19ти февруари, слънчев следобед в Мадрид…когато се настанявахме в хотел и най-накрая успях да хвана интернет и да проверя имейла си…и воала…писмо от университета, study abroad офиса… congratulations…одобрена съм за обмен в Австралия. Подскоци до небесата, страхотен подарък за рождения ми ден….и уикенд изпълнен с търсения в гугъл и възклицания “Мамоооо, вииииж….”.

5 месеца по-късно. В самолета съм. Летя. За Австралия. За поредното приключение. Ще прекарам там 4 месеца. Имам леки проблеми с визата и самолетите, но всичко се оправя бързо. Пристигам. Настанявам се. Успявам да се заключа извън стаята 5 минути по-късно. Някак си се спасявам отново. Лягам си бързо и се надявам да не видя никакви паяци.

10 дни по-късно най-накрая пиша това. Вече настанена. Запомнила да вземам ключа със себе си. Най-накрая успяваща да се прибера без карта. Разучила супермаркета, градския транспорт и все още невидяла паяци и змии. Но пък имам селфи с кенгуру!

(Общежитията)

Дори не знам от къде да започна с разказа. Много е красиво. И е хладно. Зима е все пак. И на мен ми е студено. Ама пък идвам от горещото лято във Варна. Около 15-20 градуса е и сигурно тази “зима” е по-топла от лятото във Великобритания. И е много красиво, споменах ли? Едно такова широко и слънчево. Усмихнато. Отворено. Широко. И има много интересни дървета – палми, иглолистни и широколистни дървета едно до друго из целия град.

Още първия ден ходих 4 пъти до магазина. Ами да, представете си студенти щъкаши напред-назад, носещи торби с храна, тигани, тенджери и всякакви домашни потребности. Тук дават безплатни торбички. И нямат 1 и 2 цента. И когато плащаш в кеш закръглят сумата автоматично. Банкнотите им са пластмасови, а 50 цента са най-голямата монета. Имахме няколко организирани “презентации” за студенти на обмен и там успях да се запозная с няколко души. Не знам дали аз съм а-социална, ама трудно се престрашавам да си общувам с хора на английски… И в общежитието си стоя в стаята, а не ходя да си говоря със съквартирантите, които са готини. И за разлика от съквартирантите ми в Шотландия, си мият чиниите винаги! В общежитието сме 6 души все още, макар че трябва да сме 8. 4 момичета и имаме 2 бани, а всяка си има отделна стая. Много е приятно и кухнята е гоооооляма!

3 дни след като съм пристигнала, най-накрая отивам до града. И не се загубих! Хванах правилния автобус! Има 5-6 високи сгради като небостъргачи. А по самата пешеходна улица има дървета и малко ми напомня на Глазгоу (защото и там има дървета). Посетих и най-известния парк – King’s park – гледката към града е наистина страхотна, а паркът има ботаническа градина и много хубави неща. За целия ден бях извървяла 27км (или поне толкова твърдеше телефонът).

( Пешеходната улица )

( Гледката от King’s park )

Един от дните през седмица, след като вече си бях отворила банкова сметка, купила карта за телефона и свършила всички важни неща, реших да обиколя квартала. Стигнах до една от реките (Canning,  а другата се нарича Swan) ииии направих няколко страхотни снимки. Реших да продължа по пътечката, която беше по реката в нещо като горичка, но скоро след това стигнах до знак “beware of snakes”, след което се обърнах на 180 градуса и се прибрах. После много се смях на себе си, но пък в дадения момент, единственото, което правех, бе да гледам в краката си.

В петък отново отидох до града, видях нещо като малък кей, на който спира фериботът, посетих Арт галерията на Западна Австралия и обикалях центъра отново. Разбира се, не се сдържах и си купих розов плюшен еднорог. Кръстих го Elsie (Elsie е била жената на John Curtin (14-тия министър-председател на Австралия, на когото е кръстен университетът ми)). Еднорогът е австралийски стил – според мен прилича на нещо средно между крава, хипопотам и еднорог.

Разбира се, и този ден имах интересна история. Тъй като още съм неориентирана с австралийския долар и постоянно смятам и гледам кое колко струва, а майка ми постоянно ме пита за разни неща, реших да вляза в отделената част на супермаркета, където продават алкохол, за да разгледам. 30 секунди по-късно бях настигната от мъж, който поиска личната ми карта и аз разбира се, извадих българската. Той я погледна странно и ме попита дали имам друг документ и аз гордо казах “да, студентска карта”. Жентълменът ми обясни обаче, че ако нямам паспорт в себе си, ще трябва да напусна или да си изкарам proof of age карта, която е австралийска и доказва, че съм над 18. И та така, аз тъжна си излязох от супермаркета, без да разбера колко струва алкохолът.

( Elizabeth Quay )

В събота имахме организирано посещение на местен парк за всички, които са на обмен. Там успях да погаля, нахраня и да се наснимам с кенгурута. Да видя коали, тасманийски дявол, вомбат, куче Динго, да пипна змия и всякакви други тукашни животни. Запознах се и с няколко нови студенти – момиче от Сингапур и момче от Америка. Това да пипна змия беше огромно постижение за мен. Може би единственото нещо, което някога съм смятала за нещо, което ме е страх. И е първият отговор на въпроса “От какво се страхуваш?”. Реших обаче, че човек не може да се страхува от разни неща, които дори не е виждал, докосвал, общувал с тях. Иии общо взето, треперейки я пипнах. И се оказа доста мека и интересна. Въпреки че изглежда твърде като крокодил, кожата й е по-мека от моята вероятно. Много интересно същество.

Тук повечето са от Малайзия, Сингапур или Китай и за всички съм като полезно изкопаемо. За тях е чудно какво ядем в България, на какъв странен език говорим, къде изобщо се намираме. Още на втортата вечер, всички в къщата проверяваха в Google къде е България. Малко ми е досадно чак. И всеки път ме кара да си мисля колко много обичам България и колко е прекрасна и красива.

В неделя имаше open day в университета, тоест ден, в който всички бъдещи студенти могат да разгледат. Но за жалост валеше дъжд и не беше особено приятно за обикаляне. След това дадох всичко от себе си да се социализирам като стоях в къщата на съседите, а после вечерях в нашата кухня. Съквартирантите ме смятат за невероятен готвач, въпреки че аз ям само някакви зеленчуци, които не изискват особено голямо готвене.

И така. Приключението продължава. От 1ви август сме на лекции. Оказва се, че май няма да имам изпити, а изпитвания, задачи и презентации през няколко седмици. По 3-4 задачи по всеки от 4те предмета. В Шотландия ми е било доста лесно. Определено не преживявам никакъв културен шок по простата причина, че вече съм живяла две години сама в Шотландия. А, тук доста от нещата наподобяват тези във Великобритания, което е нормално. Разбира се, имат си собствен чар и са по-готини от английските и много различни от българските, но все пак, вече съм “отракана” – виждала съм подобни неща.

( Уверситета )

______________________________________________________________________

И нека не забравяме и целта на този блог, а именно да опитвам нова храна всяка седмица. Буквално влязох в супермаркета и взех първото непознато нещо, което видях и което беше на нормална цена – червено тамарило – $1,70 за 1бр.

Не съм сигурна дали е точно плод, но доколкото прочетох го оприличават на домат. Ама беше много вкусно! Аз си го сложих върху любимата шоколадова палачинка. Хем леко сладко, хем леко киселеещо, изобщо много свежо. После за жалост прочетох, че изобщо не е австралийско, а американско, ама все пак беше вкусно. За другата седмица ще издирвам нещо местно за дегустация. Разтроена съм колко са скъпи ядките тук и как повечето неща ми се струват ужасно скъпи всъщност…или просто в Шотландия има страхотни сделки и изгодни цени в магазините, но пък е минала само седмица, тепърва ще разбера как стоят нещата.

“Още един член на семейство картофови, идващ пак Южна Америка. Тамарило не притежава типичния вкус на плод. Той е сочен и сладък, но има леко солено-пушени нотки, които не са по вкуса на всеки. Това е и причината да се използва като гарнитура на месни и рибни ястия, да се добавя в салати. Сокът му е традиционна напитка в планинските страни на Южна Америка, поради голямото си съдържание на витамин C, калций и фосфор.”

И една не моя снимка (защото толкова бързах да го опитам, че чак не го снимах):

Повече информация

До следващата седмица с нови разкази от Австралия! А до тогава прочетете историите от останалите 29 седмици 🙂

---

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

 

---

х Анелия

Hello from the other part of the Earth! Hello from Perth, Western Australia! Or G’day as they say here. Hello from 5 hours ahead! My afternoon is over but it’s still noon for you. Does that mean I’m in the future?

Week 30. Wow! Time flieeeees! I remember 19th February, a sunny afternoon in Madrid…when we were checking in in the hotel and I was finally able to connect to the wifi and to check my email…and voila…an email from uni…study abroad office…congratulations…I’m approved for an exchange in Australia. Happiness overload, a great gift for my birthday and a weekend full of google searches and exclamations “Mom, loooook…”

5 months later. I’m in the plane. Flying. To Australia. The next adventure. I will spend 4 months there. I have a few problems with the visa and the planes, but everything gets better very fast. I land. I settle in. I manage to lock myself out of the room 5 minutes later. I somehow manage to save the situation. I go to bed very fast hoping I will not see any spiders.

10 days later I am finally writing this. Already settled in. Already remembering to bring the key always with me. Finally managing to go “home” without a map. Already explored the supermarket, the transport and still have not seen any spiders and snakes. But I have a selfie with a kangaroo!

(The accommodation)

I don’t even know how to start. It is very beautiful. And a little bit cold. It is winter after all. And I am cold. But I’m coming from the hot summer in Varna. It is around 15-20 degrees Celsius and perhaps this “winter” is warmer than the summer in the UK. And it is very beautiful, did I mention that? So wide and sunny. Smiling. Open. Wide. And there are very interesting trees – palms, coniferous and deciduous trees next to each other in the whole city.

I went to the supermarket 4 times in the first day. Yeah, just imagine a lot of students walking around with bags full of food, pans, pots and all kinds of homeware. The plastic bags are free here. And they don’t have 1 or 2 cents. And when you pay cash the total is automatically rounded up. The notes are plastic and the 50 cent coin is the biggest. We had a few organised “presentations” for international students and for exchange students and I was able to meet a few people there. I don’t know whether I am anti-social but it is hard for me to make friends when I should talk in English. I am staying in my room in the flat and I’m not talking so much to my flatmates who are really cool. And are cleaning their dishes in comparison to my flatmates in Scotland. We are still 6 people, but we are supposed to be 8. 4 girls/4 boys. It is very nice and the kitchen is biiiiig.

3 days after I have arrived I’m finally going to the city. And I didn’t get lost! I caught the right bus! There are 5-6 tall building like skyscrapers. And on the pedestrian street there are many trees, which reminds me of Glasgow. I visited the most famous park – King’s park – the view towards the city is really beautiful and there is a botanical garden. I have walked 27km during the day (according to my iPhone) wow!

( The pedestrian street – Hay Street Mall  )

( The view from King’s park )

One of the days during the week, after I have opened a bank account, bought a sim card and done all-the-important-stuff, I decided to walk around the neighbourhood. I reached one of the two rivers in the city (Canning, the other one is called Swan) and I took some amazing photos. I decided to keep on walking on the pathway, which was surrounded by trees and soon after that I reached a sign “beware of snakes”. I turned at 180° and went home. I laughed a lot at myself after that but all I was doing at the exact moment was watching at my feet.

On Friday I went to the city again and I saw something like a small quay, where the ferry stops and I visited the Art gallery of Western Australia. Of course, I couldn’t stop myself from buying a fluffy pink unicorn, which is now called Elsie ( Elsie was the wife of John Curtin (The 14th prime minister of Australia, after whom the university is named)). The unicorn is Australian style – according to me it looks like a cow, a hippo and an unicorn combined.

Of course, there was an interesting story on this day again. Since I am still not oriented how to use the Australian dollar in means of not knowing it’s value and I am constantly trying to calculate how much something will be in pounds or leva and since my mom is always asking about prices I decided to check the prices of the alcohol. So I got to the alcohol part of the supermarket. 30 seconds later I was reached by a man asking for my ID. I showed him my Bulgarian one but he asked if I have another document after looking strange at me. I proudly said that I have my student card. But the man explained that if I don’t have a passport I need to leave and I need to get a proof of age card, which is Australian and proofs that I am over 18. And so, I left sadly without finding out the price of the alcohol.

( Elizabeth Quay )

We had an organised trip for the exchange students  to a local wildlife park. I got the chance to touch, feed and take lots of photos with kangaroos. To see koalas, Tasmanian devil, Wombat, Dingo, to touch a snake and see many other Australian animals. I met a few new students – a girl from Singapore and a boy from the USA. Touching a snake was an achievement for me. It is probably the only thing I have always considered as something I am scared of. I decided that a person shouldn’t fear things that he/she hasn’t seen/touched/communicated with. Sooo, trembling I touched the snake. It turned out that it is very smooth and interesting. Even though it looks like a crocodile its skin is probably smoother than mine. A very interesting creature.

Most of the people here are from Malaysia, Singapore or China and for everybody I am something unusual. For them it is a wonder what we eat, what language we speak, where is Bulgaria at all. On the second night everybody in the house was checking in Google where Bulgaria is. It is very strange for me. But it makes me remember how much I love Bulgaria and how wonderful it is.

On Sunday there was an Open Day at uni, meaning a day when every future student can come and look around. Unfortunately, it was raining and was not very pleasant. After this event I made all the possible effort to socialise and I stayed at my neighbours’ house and then I ate in our kitchen. My flatmates think that I’m a wonderful chef even though I’m only eating some veggies, which do not need any special preparation.

So. The adventures continue. We start uni on 1 August. It turned out that I will not have any exams but will have lots of assignments and presentations during the semester. 3-4 for each unit. It was easier in Scotland. I am definitely not in any cultural shock because I have already lived for two years on my own. And most of the things here are similar to those in Scotland, which is normal. Of course, the are cooler than the Scottish ones and very different from the Bulgarian ones.

( The university )

______________________________________________________________________

And lets now forget that this blog has a purpose, which is trying a new food every week. I literally just got into the supermarket and bought the first unknown thing I saw – a red Tamarillo,  $1,70 for 1.

I am not sure whether it is a fruit but as far as I have read it is similar to the tomato. It was very delicious. I put it on my fav chocolate pancake. A little bit sweet, a little bit sour, very fresh I would say! Unfortunately after that I read it is not Australian at all but American but still it was delicious. I try to find something local for next week. I am a little bit sad how expensive the nuts are here and most of the things actually seem very expensive….or Scotland was too cheap. But still it has only been a week, I will soon find out how everything works out.

“Tamarillo, Solanum betaceum, is in the same family as capsicum, potatoes, egg plant and tomatoes, in fact it was once commonly call tree tomato. “

And a photo which is not mine (cus I was in a hurry trying it so I forgot to take a photo):

More info

Till next week with new stories from Australia ! Till then, read the stories from the previous 29 weeks 🙂

x Aneliya