Аз продължавам с моята голяма любов към ядките. Още в понеделник прекарах няколко часа чупейки домашните лешници на баба и просто реших да ги смеля и превърна в тахан. По-скоро се получи гъста ядкова паста. Толкова се вдъхнових, че отидох и до магазина за кашу и орехи и направих и от тях. Занесах си ги в София и едвам извържах, за да не ги изям за 1 ден. Тоооолкова са вкусни! А все пак около 600гр ядки щяха да ми дойдат в повече.
Пътувах до София в родителите си по повод събитието за започване регистрацията на домейни на кирилица в областта .бг. Една от вечерите посетихме луксозен ресторант в София – Nikolas 0/360. Ресторантът избрах от TripAdvisor и като цяло ни хареса. Менюто бе изключително кратко (точно като в луксозен ресторант), но пък храната беше вкусна. За вегетарианци изборът не бе особено голям, а за вегани нямаше нищо. Спрях се на “Салата от нахут, смилянски боб, чери домати, мента, чушка, свежо сирене и трохи с пушен пипер” – останах доволна. Винаги си припомням колко добра подправка е ментата и как наистина придава невероятен вкус на ястията.
Към края на седмицата си купих и квасен хляб от лимец, което съм яла и преди, но толкова много ми се услади с масло и шарена сол. В събота от скука (все още нямам компютър, да) приготвих нещо като мляко с ориз, но всъщност съвсем различен прочит – сварена елда с лъжица овесени ядки + ядково мляко (което получих като блендирах част от домашния ми тахан с вода). Добавих настъргана ябълка и малко портоалови корички за вкус. Всичко вря заедно, докато се сгъсти. Вкусът беше страхотен, въпреки че изобщо не бе сладко.
В неделя докато бях на работа, бях изпратена да снимам протест срещу Луковмарш. Не бях попадала на протест или поне не и вътре в него, но пък беше някакъв нов опит. Успях да отида на няколко различни репортажа и да гледам как се снима, монтира и работи по интересни репортажи, различни от “лоши новини” и “разбити улици”. Някои дни си прекарвам много добре в БТВ, други дни всички са явно пренатоварени и просто ти се карат за всичко възможно. Това ме накара да се замисля, че не бих искала да работя в такава среда в дългосрочен план. Бих искала да имам по-нормална и приятна комуникация с колегите си, а не само да бъда наругавана и порицавана, което да ме кара да се чувствам все едно за нищо не ставам. В крайна сметка идеята на стажантските програми е някой да успее да види потенциала в младите хора и да ги носочи, а не да ги кара да искат да се разреват в тоалетната и да се чувстват неспособни.
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
