Тази седмица разсъждавах над факта, че това да направиш нещо за първи път е лесно, но да го направиш за втори е доста трудно и всъщност изисква повече кураж, точно защото вече знаеш какво да очакваш и страхът по-лесно надделява.

Напоследък ме преследва темата за излизането от комфортната зона – място, където от известно време съм попаднала и място, от където всячески искам да избягам, но сякаш съм толкова голям инат – прави лошо само на себе си, тъпча се, ограничавам се, измъчвам се и психически и физически, само и само да не направя нещо – инатя се на себе си. Попадали ли сте в такава ситуация? Когато се инатите сами на себе си и реално с действия си не вредите на никого, но на себе си и после сте намусени и сърдите все едно другите са ви виновни или все едно те трябва да знаят как да решат проблема. Очаквам някой да ми даде решение на проблем, за който само аз знам реално…следователно няма как друг да ми помогне.

Напоследък и предишни неща от живота ми се връщат – хора, с които не съм говорила доста време, а сме били близки, хора, които до някаква степен са повлияли личността ми, израстването ми, може би щастието, може би проблемите ми…общо казано: емоциите. Интересно е дали това се случва с цел да видея, че сега съм по-добре или с цел да си спомня как и кога съм била щастлива. Изобщо, много е интересно човек да наблюдава ситуациите, знаците, реакциите си…да се опознава по един или друг начин. Не спирайте да наблюдавате! 🙂

Какво опитах тази седмица ли?

“Пастет” (да се чете като сос или нещо за мазане) с ананас и къде, купен от Лидъл. Веган е и е на основа слъногледови семки. Избягвам такъв тип сосове, защото имат доста неща в себе си, но признавам този доста ми се услади намазан върху оризовки.

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия