През официалната ми последна седмица в Абърдийн като студентка (предстои ми да се върна там само за няколко дни през юли за завършването) реших да се отдам на дегустация на неща от менюто на любимото ми FoodStory. Все пак както съм казвала, то ще ми липсва най-много от този град.  Вече съм посещавала Палачинковите недели там, но реших да пробвам да закуся с палачинки и през делничен ден. Закуската е всеки ден до 11 часа. Опитах не само палачинките, но и vegan fry – което представляваше веган английска закуска. Бъркано тофу, боб с доматен сос (който те си приготвят сами, а не е от консерва), хляб с квас, авокадо, печен домат, гъба портобело и рукола. Това беше една от най-вкусните закуски, които съм яла!

Друго нещо, което опитах от там бе фалафел платото. Имаха проблем със сместа за фалафел и в крайна сметка май го нямаше. Имаше обаче веган дзадзики, начос, хумус, нещо като чили, бобова паста и две салати, които аз си избрах – сладък картоф и гъби и superfood салата с цвекло и уникален пита хляб с розмарин и морска сол. Разбира се, не пропуснах и едно парченце сурова торта като за последно.

Друго нещо, което нямаше как да пропусна беше пицата в Nick Nairn. Все още не мога да реша дали харесвам повече пицата в Ла Пастария или тази в Абърдийн. Прекрасна е, наистина! Повече в предния ми пост. Този път беше с печени зеленчуци и с чеснови гъби.

Седмицата завърши с двучасово чакане на опашка за билети за абсолвентския ни бал през месец юли. Чакахме прилежно да си купим билети.

Най-големият завършек обаче беше 18 часовото ми прибиране с три полета, три закъснения, много чанти и торби и загубен багаж (първият ми такъв)…

Довиждане, Абърдийн! Ти и аз … имаме тази love-hate връзка. Минаха 4 години (3 по-точно) и през това време, много пъти исках да те напусна. Нямаше и ден, в който да не задрасквам датата преди да си легна. Винаги броейки дните до нещо. Това съм си аз, не че съм се чувствала чак толкова зле. Абърдийн ме срещна с невероятни хора.

Запозна ме с това да живея сама, да пазарувам, да плащам сметки, да пера. Запозна ме с университета. И прекарах невероятни моменти тук – цветни фестивали, пътувания до Глазгоу, Единбург, вледеняващи нощи навън, разходки в дъжда, фотосесии в нарцисите, зареждане на тока, шотландски танци, български партита, работа, спане на дивана, стресиране за изпитите, писане на доклади и обяснения какво е лютеницата и така нататък и така нататък…

Многократно мрънках как не харесвам шотландските клубове, как мирише на алкохол и колко е лепкав подът. Чувствах се странно, когато трябваше да се редя на опашка за автобуса. Чувствах се странно, когато използвах касата на самообслужване в супермаркета. Чувствах се странно многократно, срещайки се с културния шок лице в лице.

Абърдийн е красив град…когато е слънчево. Всички сгради, цветя, реките … обожавах да вървя пеша до университета в слънчевите дни. Абърдийн също така ме превърна във foodie. Влюбих се във @foodstoryscotland и от човек, хранещ се със замразени пици за £1 се превърнах в такъв, който се наслаждава на авокадо тост. Открих нова страст.

Вече не ме е страх да ме питат какво следва от тук нататък. Просто се усмихвам и знам, че всичко ще се нареди. Просто искам да съм сигурна, че каквото и да правя, ще се събуждам с усмивка на лице.

Е, Абърдийн, благодаря ти, определено промени живота ми! До нови срещи хх

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия