Времето лети…краят на семестъра (и на втората ми година в университета (уау!)) наближава! Пиша курсови работи като замаяна, но пък е приятно да си зает!
Умишлено малко се забавих с този пост, защото исках да почувствам желанието да го напиша напълно. Последните 2 седмици освен че се занимавам с университетски работи, се занимавам и със себе си. Сега се замислям как хората често приемат с насмешка идеята да “работиш по себе си”, но в крайна сметка е единственото важно нещо в този живот. Винаги съм имала някакви убеждения за “позивитно мислене” и т.н., но на края на деня те рядко са работели и най-накрая разбирам защо – никога не съм вярвала напълно в тях.
От около година следя канала на едно младо момиче, което се занимава с астрология (и още други неща). Винаги съм вярвала в тези неща и слушайки я, повярвах още повече.
Но това настрана. Ванеса снима и доста клипове за “Вселената”, влиянието, за нас самите и така нататък и така нататък. През есента започна да пише книга на тема 365 дни любов към себе си и преди 2 седмици реши, че ще сподели книгата в блог, а няма да я публикува като книга. И ВОАЛА.
ТРЯБВА. ДА. ПРОЧЕТЕТЕ. ТОЗИ. БЛОГ.
Никак не обичам думата “трябва”, даже никак не се разбираме с нея, защото в моя свят нищо, никога не “трябва”. Избор е.
Направете този избор, да прочетете просто няколко изречения от тази книга. Книгата е като дневник за живота на Ванеса и тя си поставя за цел да обича себе си. Задава си въпроса “какво би направил човек, който обича себе си в тази ситуация?” и в книгата виждаме личните й преживявания и изводите, до които достига.
Няколко цитата, от главите, които съм си запазила, защото са ми направили голямо впечатление:
"Цялата среда, в която се намираме, всичко, което ни заобикаля - това сме ние самите. Всеки вижда света различен, защо? Защото вижда себе си в него, а всеки играе съвсем различна роля. Колкото повече неприемливи неща виждаме в света около нас, толкова по-далеч сме от това да приемем себе си и истинската си същност. Толкова по-далеч от любовта към себе си. "
"И тогава трябва да направиш съзнателния избор да си бъдеш достатъчно, за да ти бъде достатъчно всичко в света около теб и да не чувстваш, че все трябва да постигаш повече, а това повече все да не стига. Защото няма съвпадения, всичко си ти. Това, което забелязваш и наричаш съвпадение си ти (който забелязва себе си). Tова, което не забелязваш обаче пак си остава теб. Дори това, което забелязваш и мразиш или отричаш – това също си ти или някакъв аспект от теб."
"Ти, който четеш това, също носиш своето зрънце знание, което е важно да покълне в този свят и няма значение дали от него ще израсне секвоя или минзухар – тук си за да го посадиш, поливаш и грижиш за него. Това е твоята отговорност, твоята роля и дори никога да не разбереш как е изглеждало семенцето и какво е поникнало от него, обгрижвай го, като вярваш в себе си и не забравяш, че животът ти има смисъл, колкото и да не намираш такъв. Човек, който обича себе си, знае че е тук на Земята за да предаде важно послание на всеки, до който се докосне през живота си, независимо че той сам цял живот няма да разбере какво е било то."
И един страхотен клип на тема “какво предстои” -> УАУ! Гледах го в 3 през нощта, когато уж умирах за сън, но УАУ! Нещата, които чух бяха точно нещата, от които имах нужда. Много е важно да отбележа, че тези неща не са интересни всекиму. Трябва да си решил да имаш такава нагласа и да си поел този път, за да те интересува това и да имаш търпението да изслушаш 30-те минути от клипа. Именно и заради това няма смисъл от проповядване на ‘позитивно мислене’, то се случва, когато човек усети, че има нужда от това. Но ви уверявам, един ден, ако пак попаднете на тези неща, заслушайте се…зачетете се…отварят мирогледа към съвсем нови неща. А светът е тоооолкова интересен!
Разбира се, и целта на този блог не е забравена – това, което опитах тази седмица е папая. Преди съм опитвала в микс със сушени плодове, но сега си беше баш ‘мокър ‘ плод. Не знаех как да я разрежа и се оказа, че има формата на звезда вътре, където се намират семките. Тях ги изхвърлих, въпреки че може и да имах някакво приложение. В крайна сметка самият плод изглеждаше леко презрял и се разпадна, когато махнах семките и го нарязах на малки хапки. Вкусът беше странен и не ми хареса особено (може и да се дължи на презряването). Определено не умирам от желание да го опитам отново. Може би в смути или десерт ще е много по-приятен или плодова салата или мляко. Папаята е сладка и се топи в устата, но има леко специфичен вкус.
Е, остават ми още 3 седмици в Шотландия и съм сигурна, че има още много неща, които не съм опитала.
Както казва един приятел на края на всяко изречение – Животът е прекрасен – фраза, с която най-накрая мога да се отъждествя.
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
Time flies…the end of the semester (and the end of my second year at uni (wow!)) is coming! I’m doing my coursework like crazy but it’s kinda nice to be so busy!
I intentionally postponed this post a little bit because I wanted to feel completely the desire to write it. During the past two weeks I’ve been not only working on my courseworks but I’ve been working on myself. Now I think about how ofter people think of the “work on yourself” as something stupid and funny, like you are not doing anything, but in the end of the day it is the only important thing in this life. I have always had some beliefs about the ‘positive thinking’ etc, but in the end they were not always working and finally I know why – because I never truly believed in them.
From a year now I am subscribed to the following YouTube channel – a young Bulgarian girl, talking about astrology and many other things. I have always believed in those things and listening to her, I got more into them.
Vanesa has a lot of videos about the ‘Universe” and its influence on us etc etc. During the fall she started writing a book about 365 days self-love and two weeks ago she decided to publish it online. VOALA.
YOU. NEED. TO. READ. THIS. BLOG.
I don’t like the word “need”, I do not like it at all, because in my world you do not “need” to do anything. It’s a choice.
Make this choice, you just need to read a few sentence from this book. It’s like diary of her life and her goal is to love herself. She asks the question “what would a person, who loves herself do in this situation?” and in the book we can see her personal experiences and conclusions.
A few quotes from the chapters I saved because they made such an impression:
"The surroundings and everything around us - this is us. Everybody sees the world differently, why? Because everybody sees himself/herself and everybody plays a different role. The more unacceptable things we see around us, the further we are than loving ourselves and than accepting our real nature. Further than the self-love."
"You need to make the choice to be enough for yourself so everything in the world around you could be enough, so you do not feel bad and like you need to accomplish more and this more is never enough. Because there are no coincidences, it is all you. The things you see and call coincidences - it's you. This, which you do not notice, is still you though. Even what you notice and hate or deny - it is still an aspect of you"
"You, who are reading this, you as well have your own grain of knowledge and it is important that it grows in this world and it does't matter whether is will become a tree of a flower - you are here to plant it, to water it and to take care of it. It is your responsibility, your role, even if you never find out how it looked or what grew out of it, to take care of it and not to forget that your life has a meaning, even if you do not see it. A person, who loves himself/herself know that he/she is here, on Earth, to pass on an important message to everybody, who touches during his/her life, even if he/she never finds out what it is."
And an amazing video about “what is going to happen?” -> Wow! I watched in at 3 am when I was dying for sleep, but WOW! The things I heard were the things I needed to hear. It is pretty important to stress out that those things are not interesting for everybody. You need to decide you need this type of thinking and that you want to go on this road, you need to be interested and to have the patience to listen. There is no point in preaching the ‘positive thinking’, it just happens when you feel the need for it. But I assure you, one day, if you come across to those things, read them, listen to them…it opens so many doors. And the world is soooo interesting!
Of course, the purpose of this post is not forgotten – the thing I tried this week is papaya. I have tried it before in a mix of dried fruits but now it was fresh. I didn’t know how to cut it and it apparently looks like a star from the inside, where the seeds are. I threw them away even though they might have some kind of benefit. In the end, the fruit looked a little bit overripe and went to pieces but I cut it into small pieces. The taste was strange and I did not like it a lot (it might be because it was overripe). I am dying to try it again definitely. Maybe in a smoothy or in a dessert it will be nicer or in a fruit salad of with yogurt. The papaya is sweet and melts but has a specific taste.
Well, I have three more weeks in Scotland and I am sure there are plenty of things I have not tried yet.
As a friend always says in the end of each sentence – life is amazing – a phrase, which I can finally identify with.
х Aneliya
