Първата ми седмица сама във Флоренция. Признавам, че изпращайки майка ми на гарата си поплаках малко и два дни бях леко тъжна. Чувствах се все едно няма с кого да споделя прекрасната Флоренция. Чувствах се все едно има още толкова много да откривам, разглеждам и изживявам в този град, а бях сама. Минаха няколко дни и започнах да се чувствам по-добре. Да си създавам някакви маршрути, навици и стандарните-неща-за-ново-място.

Още преди да дойда тук, си бях обещала и казала, че ще се възползвам максимално. Че ще опитвам нова храна, че ще пътувам до различни места и че общо взето ще взема максималното от този град. Така започнах да чета TripAdvisor и да проучвам кои са типичните неща за Тоскана. Така попаднах на кантучините (cantuccio) или по-известни при нас като бишкоти. Преди да замине, майка ми купи пакет бисквити от супермаркета. Каза, че са ги опитали и са вкусни, но много твърди.  Аз се заех да търся “правилното” място, за да купя такива.

Няколко дни им се канех, но някак си ме беше страх/срам да си купя сама…а и буквално исках да опитам само 1, ей така експериментално. Тъй като следващата седмица щях да пътувам за България, реших, че ще купя един пакет за там. Открих уж най-автентичната пекарна, специално за тези бисквити и отидох уверено там. Продават се на грамаж и продавачката беше много мила – смеси ми от всички видове, сложи ги в прозрачен пакет и ги запечата. През това време аз си взех описанията на всички видове. Като състав са чудесни, например тези с  бадеми имат само: брашно 0, захар, бадеми (28%), яйца, мед, сода, сол, екстракт от ванилия, екстракт от портокал – без добавки, подобрители и тн, точно като бисквитите на баба :))

Взех 200гр, но понеже знаех, че нямаше да ги опитам сега, а уж в България (което пишейки това сега, мога да кажа, че в крайна сметка не се случи…и явно ще трябва сама да си ги опитам, защото са толкова типични за тук), та си взех някакво друго десертче, което ми изглеждаше много вкусно, ароматно и също типично. После дълго му гугълвах името (cupole), но се оказа, че явно е нещо, което просто правят в пекарната, а не някакъв традиционен десерт. Беше с шамфъсътък и много вкусно. Изобщо не беше сладко, а по-скоро като бисквита с ядки и белтъци.

Тази седмица, реших, че трябва да съм смела и да пробвам и някоя от джелатерийте, за които споменах в предния пост. Разхождайки се в неделя, отидох директно в My Sugar. Взех си най-малката кофичка и избрах тирамису и солен карамел. Соленият карамел някак си много ме привлича и реших, че трябва да го опитам още веднъж. Сладоледът беше чудесен. В  My Sugar има малък избор и всичко изглежда наистина занаятчийски направено. Тирамисуто беше прекрасно – усещаше и вкусът на кафето, и на рома и на самия сладолед.

Другата седмица ще експериментирам с друга храна, а може би когато се наситя на пицата и джелатото, ще премина и към нещо друго :))

В събота беше и Welcome Reception-a на университета си. Състоя се в бар, а после в дискотека и признавам беше много хитро измислено – имаше безплатно просеко цяла вечер :)) Представете си притеснените студенти, които не знаят за какво да си говорят…след няколко чаши вече имахме много общи теми. Като цяло си прекарах много добре.

Групата ми се състои само от 7 момичета – 2 от Индия, Испания, Мексико, Бразилия и Русия и аз. Самият университет не е много голям, разположен е на няколко етажа в една жилищна сграда. Тази не знам дали е правилно да го наричам университет или по-скоро институт.  Все още не мога да дам смислено мнение за самото обучение, защото е минало съвсем малко време, но това след няколко седмици…

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия