Седмица 146. Италиански foodie приключения.

Тази седмица бе нещо, което очаквах от доста време. А, именно да прекарам 10 дни в Италия с много важен за мен човек. Не бяхме на екскурзия, защото аз реално вече живея тук, което беше още по-приятно. Обикаляхме ресторанти, магазинчета, но си и готвехме вкъщи ии…всяка вечер пиехме вино. През уикенда посетихме невероятно място, но за него в следващия пост 🙂

Междувременно си смених квартирата, пренасяхме багаж и бяхме почти болни. Ще ви разкажа някои от foodie приключенията ни, какво посетихме и опитахме.

Osteria Santo Spirito

Първото заведение, където отидохме и то за обяд бе Osteria Santo Spirito. За това заведение вече бях чувала, беше в to do листа ми, бях го чувала във влог и ми го бяха препоръчали състуденти. Определено си заслужаваше. Намира се на един от популярните площади, в квартал, който е по-art и за млади хора, където често вечер има live изпълнения. Най-най-вълнуващото нещо беше, че се оказа, че може да си поръчаш половин порция, което беше перфектно за нас, защото поръчахме 4 неща:

  • GNOCCHI GRATINATI AI FORMAGGI MORBIDI AL PROFUMO DI TARTUFO – ньоки с разтопени меки сирена и трюфел
  • TORTELLACCI FATTI A MANO CON CREMA DI NOCI – тортелачи с орехов сос
  • CONIGLIO ALLA CACCIATORA – заек по ловджийски
  • TRIPPA ALLA FIORENTINA – шкембе по флорентински

Храната беше абсолютно уникална – по-вкусни ньоки не бяхме опитвали. Това на снимките са половин порции, така че не рискувайте да си поръчате пълния размер :)) Това определено вече е един от най-любимите ми ресторанти във Флоренция.

В последствие отидохме втори път, за да обядваме пак с ньоки и пробвахме и прословутата супа ribolita. Самото име означава, че е варена/приготвена два пъти или по-точно претоплена. Приготвя се бистра супа, която на следващия ден се стопля и се добавя хляб. За нашите разбирания си е чиста яхния, а не супа, защото е супер гъста. Има всякакви зеленчуци вътре, включително и боб. На мен доста ми хареса, защото имаше и спанак и общо взето беше като зимна вкусна храна.

След като си платихме ни донесоха и две мандаринина клонче, които се виждат на снимката до хляба комплимент, който сервират.

Trattoria san gallo

За вечеря просто намерихме някакво ресторанче от Trip Advisor и се отправихме натам. Естествено, по типично италиански, масите бяха една върху друга. Ядохме талиатели с морски дарове и трюфел и пица с риба тон. Талиателите бяха страхотни – леко твърди, без излишни сосове. Изобщо чудесен вкус. Пийнахме и house wine 🙂 Това беше и единственото място, където си поръчахме десерт – тирамису. Първоначално бях изненадана, защото в България сме свикнали тирамисуто да е като торта, докато в Италия е по-скоро като крем и има съвсем малко бишкоти. Беше страшно вкусно. Усещаше се и маскарпонето, и яйцата, и кафето, и марсалата. Толкова топящо се и меко. Никога не пропускайте да опитате истинско италианско тирамису!

All’antico vinaio 

Ако сте чели първия ми пост за Флоренция, знаете, че All’Antico Vinaio е задължително място! И че по-вкусни panini-та (сандвичи) няма…опшаките са дълги, ревютата в Trip Advisor са над 24 хиляди… Този път бях малко по-разочарована, защото хлябът беше твърд, но все пак – вкусът ненадминат. Това са снимката са
-> Dante (Capocollo (месото), Stracchino (сиренето), Crema di Tartufo (трюфел), Rucola (рукола))
-> Boss (prosciutto crudo (прошуто), Pecorino toscana (сиренето), Crema di tartufo (трюфел))

Прочетете тук за първото ми впечатление от това място 🙂

Gelateria Eduardo

След сандвичите, другото задължително за Флоренция е джелатото 🙂 Имам си нов фаворит, а именно Eduardo. За втори път ходя там и мисля, че ми е любимото място. Правят био джелато с органични съставки и си пекат там фунийките 🙂

Този път опитахме:

  • пресни яйца с бяло вино
  • джандуя – шоколад и лешник
  • мед и лавандула
  • канела
  • страчитела
  • шамфастък

Бяха мноого вкусни! Канелата ме изненада най-много, защото беше нещо, което не бях очаквала да ми хареса като сладолед. Бялото вино се усещаше много, медът беше доста деликатен, а джендуята шоколадова и вкусна, разбира се. Изобщо бяха абсолютно страхотни. Фунийките пекат на място и са супер хрупкави и вкусни. Единственият минус е, че не се плаща с карта.

Italian tapas

Може би едно от най-интересните (или по-скоро нетипични) места, на които бяхаме беше италиански тапас ресторант. Менюто им не е голямо и всеки тапас е по 2 броя. Цените варират между 4,5 – 7,5 евро (спрямо това дали има месо вътре). Ние поръчахме 5 неща, които въпреки че бяха малки, бяха достатъчно засищащи:

  • октопод върху картофено канапе
  • гнуди с рикота, пресен спанак и сос от скариди (гнудите са нещо като ньоки, но направени с рикота вместо с картоф) /идва от италианската дума nudi – гол; защото са нещо като голи равиоли – плънката на равиолите/
  • ньоки със сърцевина от сирене пекорино
  • хляб от тиква с крема сирене и кестени
  • телешки тартар с горчица и карамелизиран лук

Тъй като храната свърши бързо, а на нас ни се пиеше вино, си поръчахме и комбинираното плато сирена – прясно тосканско пекорино; пекорино с подправки; страчитела от Андрия; козе сирене; синьо сирене и специалното им сирене с 3 вида мляко, което беше уникално!

Auditore Ristorante Braceria

Стекът по флорентински (bistecca all fiorentina) е легендарен за тосканската кухня и особено за Флоренция. Използва се Т-bone стек от специална порода говеда, наречена Кианина. Дебелината обикновено е 3-4см, а количеството често е над 1кг. Тъй като тосканската кухня е известна като бедна, месото се овкусява само със сол и пипер, а накрая често се полива с малко зехтин. В средата остава почти суров. Разбира се, в заведението питат как го искате приготвен. Този на снимката е rare, което може би се оказа грешка, защото беше твърде суров, бих препоръчала medium 🙂 Сервират го доста атрактивно – с кокалът нагоре.

simBIOsi

Вече съм споменавала колко съм развълнувана, че открих simBIOsi и нямаше как да пропусна да отидем отново там.  Заведението има част за пица и за други италиански специалитети. Мисля, че е любимата ми пицария и нямам търпение да отида и в другата част на заведението. Използват микс от пълнозърнести брашна (камут, спелта и т.н) и квас! Освен пиците в менюто имат и дневни предложения. Двете пици, които опитахме бяха почти идентични – с моцарела, гъби и трюфел .. едната с бурата, а другата с домашно направена наденичка. Поръчахме си вино и бира…като бирата беше уникална! Освен пици, ферментират и бира и светлата им, наливна бира беше супер готина определено.

Manzo

Manzo беше и последното заведение, което посетихме. Намира се точно до simBIOsi идори подозирам, че имат нещо общо, тъй като много си приличат по интериор. Заведението е супер малко – около 25 места и много симпатично. Открихме в TripAdvisor, че можеш да си правиш резервации и често, ако отидеш по-късно, има големи промоции. Ние отидохме в 22 часа и имахме 50% намаление.

Заведението е главно за бургери, тартари и месо и то е етически огледано и приготвено. На снимката виждате селекцията от тартари

  • Tartare di Manzo – каперси, аншоа, жълтък
  • Chianina Tartare – трюфел, сирене бурата, хлебни трохи
  • Angus Tartare – мащерка, маслинова паста, сирене пекорино

Бургер Angus – спанак, гъби и майонеза с лайм (която беше сервирана отстрани, а не в самия бургер) с medium изпечено кюфтенце. В заведението използват главно два вида телешко месо – от сорт Кианина, който е италиански и сорт Ангъс, който е шотландски.

Определено препоръчвам заведението и ако не сте много гладни, следете промоциите в TripAdvisor :))


Разбира се, не ходихме само по ресторанти и имахме време да си приготвим и вкусотийки като зеле на фурна, супички, да пием вино на терасата в компанията на грозде и сирена и т.н.

В следващия пост очаквайте разказ за невероятното пътуване до Cinque Terre  🙂



HEALTHYLICIOUS
УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM

FACEBOOK

PERSONAL
FACEBOOK
INSTAGRAM
УЕБСАЙТ
БЛОГ

 



х Анелия