Седмица 149. Мексикански ресторант. Тако.

Тази седмица определено е една от любимите ми напоследък, тъй като беше много социална! Още от понеделник, когато с момичетата от курса ми обядвахме заедно. След лутане в избора на ресторант, в крайна сметка попаднахме в кафето срещу университета, което сервира и обяд. Хапнах равиоли с пълнеж от рикота и спанак и сос от тиквички, които не бяха лоши. По-забавно беше, че две от момичетата си поръчаха бургер, за който мечтаеха отдавна, а в крайна сметка получиха всички съставки без питката! Да, беше буквално кюфте със салата и картофки. Доста комична ситуация.

Започна добре и защото в неделя ходих до Primark (до който се пътуваше около час с два автобус), но в крайна сметка си купих нова пола, часовник, кейс и т.н. иии общо взето се чувствах много готино с новата си пола в понеделник :))

Вторник продължи с гост лектор в университета, а после се оказа, че има reception – просеко и пица в съседното заведение. За пореден път просекото и пицата са за сметка на университета и смятам, че това е доста хитър ход да кара студентите да се чувстват добре и щастливи. А, и бяхме по-малко от 30 души. Пицата се оказа суууупер вкусна! Точно каквато я обичам – с дебела коричка и много гореща. Мммм! Набързо изпихме по няколко чаши просеко и към 20 часа вече бяхме приятно щастливи :))

Петък продължи с домашно парти в две от момичетата, където отново си поръчахме пица – този път от ново заведение – много обичам да опитвам нови заведения (че винаги си вземам от Simbiosi, което ми е любимо). Този път опитахме Gusta pizza.

Интересната част обаче е събота. По основния ни предмет в университета, организирахме фестивал и уикенда присъствахме на него. Като цяло нямаше много работа за нас, но поне прекарах деня сред хора и доста се забавлявахме. Имахме леко лошо преживяване с ресторанта в хотела, тъй като решихме да обядваме там…поръчахме си 3 poke bowls и 2 бургера. След 25 минути тепърва донесоха хляба комплимент, а след около 30-35 минути 2 бургера и едната купа. Реших, че ще донесат и другите две, но 10 минути по-късно все още нямаше нищо. Вече бях доста гладна често казано, но поне се залъгах с малко хляб. Индийката, чието poke беше дошло каза, че оризът не е доварен (опитах го, наистина беше така) и че в крайна сметка изобщо не си струва 10-те евро. В крайна сметка с другото момиче отказахме нашите poke bowls, защото ги бяха забравили, а и защото явно не бяха особено добре приготвени.

Важната част за деня обаче е вечерята. Едно от момичетата от групата ми е от Мексико и искаше много да опита мексиканската храна тук. Оказа се, че има някакъв доста известен ресторант – Tijuana, а ние всички също не бяхме яли мексиканска храна, така че се отправихме натам. Имах по-скоро негативни очаквания – винаги съм си представяла тако-то като нещо твърдо, хрупкаво и мазно (оказа се, че това е taco shell). Очаквах много сосове, лютиво и като цяло по-скоро junk храна. Реших обаче, че няма много да го мисля и ще експериментирам. В крайна сметка 3 от нас си поръчаха тако, а едната бурито. Оказа се, че в ресторанта си приготвят сами начос-а и тако-то и че тако всъщност са меки царевични питчици, които са супер тънки и с много деликатен вкус. Такото, което си поръчахме представляваше 3 от тези питчици с месо, авокадо, салата, салса и т.н. с гарнитура черен боб, ориз с царевица и печени картофи и лайм. Тако-тата, които си поръчахме бяха с телешко, пилешко и нещо много типично, което мексиканката каза, че трудно се намира някъде извън Мексико – месо в специална марината (последното от списъка – sinaloa – пилешко с чоризо). Взехме и общ начос с три топинга – гуакамоле, халапеньос и пилешко. Всички опитаха халапеньос и казаха “ооо, какви хубави пиперки” и отговориха на моето запитване, че изобщо не е люто…..но, след като го опитах, се наложи да изпия 2 чаши вода и ми казаха, че цялата съм почервеняла..така че за мен определено си беше люто.

Две от момичетата пробваха и Маргарити-те -> замразена и обикновена (тази от снимката е замразена с маракуя). До този момент дори не знаех, че frozen Margarita е нещо известно и съществуващо.

Като цяло бях много впечатлена и доволна от това преживяване, защото нямаше тежки сосове, нямаше толкова лютиво, не беше мазно и пържено. Беше много, ама много вкусно!