Родите ми ми бяха на гости за 4 дни във Флоренция и се възползвах да ги заведа на вече изпитаните места, но разбира се, успяхме да опитаме и няколко нови неща. Още първата вечер ги заведох в Simbiosi – вече сте чели за това заведение, но то е разделено на две части – за пица и за паста (други италиански неща), a аз бях ходила само за пица и си поръчвам често от там (защото са от малкото, които работят през целия ден). Този път отидохме в другата част. Интериорът е супер впечатляващ – доста industrial и от популярния напоследък – с отворена кухня, бетонни стени, vintage стил. Поръчахме си общо предястие и 3 ястия. Разбира се, и бутилка вино. Всичко в заведението е био и с хубаво качество, но за доста голяма моя изненада не е никак скъпо. Дори пиците им – използвам Маргарита винаги за сравнение, която там е 6,50,  в някои централни заведения достига 7,50-8 евро.

Поръчахме си мус от козе сирене с кули от круша и бишкота; парпаделе с трюфел и сирене фонтина, лазанета с тиква и гъби; глиган с артишок и лешници. За мен беше пастата, която беше страшно вкусна – твърда както си му е редът и с много аромати. Лазанетата на майка ми беше доста странна – не бих си я поръчала втори път. Не че беше лоша, но по-скоро странна. Сосът определено беше от тиква и тя имаше малко нетипичен за лазаня аромат. Глиганът беше сочен, а отдолу имаше пюре от артишок.

Решихме да опитаме и десертите…защото майка ми отдавна си мечтаеше за тирамису. Оказа се обаче, че ресторантът е твърде fancy и десертите бяха по-скоро “гурме”. Поръчахме 3 – чийзкейк с маракуя, който представляваше нещо като крем/мус, но беше много вкусен, дори не беше сладък. Шоколадов ганаш, който представляваше нещо като шоколадова сфера със страшно плътен вкус, но много вкусен и различни “украси” отстрани, включително и лилав картоф. И прословутото тирамису, което беше по-скоро няколко бишкоти с украса крем. Чакахме около 30-40 минути за десртите и аз предполагам, че може би нямаха в наличност и ги правиха на момента, защото бишкотите на тирамисуто бяха твърди и не достатъчно напоени в кафе/ликьор, тоест аз подозирам, че може би сме чакали толкова, защото са го направили на момента. Но в крайна сметка не беше хубаво, защото бишкотите хрупаха и цялостният вид/вкус не беше като на класическо тирамису, което е по-скоро кремообразно (не като торта както в България)

Посещенията на ресторанти, продължиха със Santo Spirito, за който вече съм говорила и отново ядохме същите неща – ньоки (който са задължителни!), тортелачи с орехов сос, заек по ловджийски и шкембе по флорентийски. Заведох ги да пробват стек и разбира се, панини-та от Vinaio! За стекът се оказа, че може да е само rare или medium, за което майка ми беше доста тъжна.

Времето беше доста лошо – рязко стана студено и дъждовно и почти не можехме да се разхождаме. Наложи се даже да си купувам дебел шал спешно :))

 

Едно от новите неща тази седмица беше яденето ни на маркета, за него също съм писала и с майка ми предния път ядохме рибни неща. Този път исках да опитам нещо различно и отидох на азиятския щанд. Много исках от прословутите dumplings и имаше точно такива – в плетени, дървени кори и “варени” на пара. Уж си поръчах зеленчуковите, но в последствие се оказа, че ми дадоха не такива в дървена кутия, а обикновени в чинийка. Така и не разбрах дали е трябвало да кажа друго. Бяха от тесто, пълни със зеленчуци и сварени. Взех си също и пролетни рулца, които обаче за моя огромна изненада не бяха в оризови кори, а в тънка питка тип тортия. Явно всичко е много “италиански” стил тук. В крайна сметка бяха вкусни и съм доволна, но имах малко по-различни очаквания. Може би маркетът във Флоренция не е правилното място за такива експерименти.

Последния ден отидохме и за пица в Simbiosi, където баща ми уж опита Nduja, което трябваше да е лютив салам за мазане (spreadable – нещо като пастет бих го нарекла аз), но според баща ми си пише пикантна лютеница. Наистина приличаше на доматен сос и така и не разбрахме дали изобщо има някакво месо вътре.

Десертът на всичко или финалната ни вечеря бе в ZaZa. Да, и за този ресторант съм писала и с майка ми вече сме ходили. Менюто е огромно, ресторантът също, но храната е много вкусна. Пак си поръчахме същото – артишок с пармезан и трюфели, ризото със скариди, тиквички, шафран и трюфел; октопод с варени картофи и баща ми си взе някакъв стек, който го предупредиха, че е суров отвътре и не е печен на грил. Всичко беше много вкусно, но по-интересно бяха десертите. След почти 3 бутилки вино, решихме да си поръчаме 3 десерта.

-> ябълков тарт със сос (горе в ляво)

-> пудинг от маскарпоне – нещо като яйчен крем според мен (в средата)

-> пана кота (която беше написана като custard в менюто) * също пишеше, че е най-добрата в света

Това бяха невероятни десерти! Пана кота-та беше безумно вкусна, а ябълковият тарт топъл и топящ се. Пудингът също беше много хубав и като кремче, но определено пана кота-та спечели всички овации.

 

Така завършиха приключенията ни. Посетихме само няколко забележителности, а именно дворецът Pitti, който си остава един от най-хубавите, които съм виждала, църквата Santa Croce, музеят на Леонардо да Винчи, където имаше интересни машини, но беше доста малък и като цяло се шляяхме из града.

---

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

 

---

х Анелия