Началото на седмица започна добре – с ново кафе във Варна. Нарича се 43.12 (което са градусите, на които се намира Варна) и хората, които са го създали са супер запалени по кафето. Отделиха време да ни разкажат за сортовете и видове кафе, да ни разпитат как го пием, дори ми подариха стъклена сламка, тъй като аз се прехласнах по това, че са zero waste в това отношение. Много подкрепям такива неща! Освен това мястото е точно в сърцето на Варна и в квартала Таляна (който се опитват да развият и превърнат в нещ като Капана в Пловдив), има изход към 2 улички, една от които се нарича “Напий се сам” хахах – доста креативно име, нали?
Та, като посещавам такива местенца, осъзнавам колко дълбок и различен вкус има всяко кафе и как наистина е изкуство да го създаваш и да знаеш какво правиш 🙂
Покрай предизвикателството в Healthylicious, тази седмица има няколко рецепти, разбира се. Споделям 2 от тях, останалите са в Instagram:
Едната е за тутманик: 17. Дъжд. Днес се събудих и наистина беше мрачно. Много, много мъгла. Няма нищо случайно, нали? Дъждът за мен е олицетворение на пречистването, на онзи момент на осъзнаване, на време със себе си. Олицетворение на сълзите, които се стичат по лицето ти, които са необходими…нежни, истински. Водата е живот, пречистване, всичко…такъв е и дъждът, такива са и емоциите ни.
Не планирах тази снимка или тази рецепта, но тя просто се появи снощи 🙂 Дъждът някак те „кани“ да си на топло и да хапваш нещо ароматно и вкусно. Такава и е днескашната закуска – тутманик без глутен.
Съставките са много прости, приготвя се лесно, а вкусът абсолютно невероятен и връщащ към детството. 2 яйца, 250г соев йогурт (кисело мляко), 100г козе сирене, 20г масло, 180г оризово брашно + щипка сода.
Другата е за канелени рулца: 19. Муза/вдъхновение. Вдъхновението при мен е нещо, което често идва и често изчезва за дълго. С времето разбрах, че съм човек на дуалността. Винаги готова да заеме и двете гледни точки, винаги разбираща и двете противоположни позиции. Често като по-малка са ми казвали, че нямам мнение, но с времето разбрах, че просто разбирам всички и всяка гледна точка. Че се приспособявам и че съм като огледало на тези, около мен. Когато се обграждам със силно вдъхновени хора и аз ставам такава и обратното…когато покрай мен нищо не се случва, аз постоянно повтарям как ми е скучно и не знам какъв е смисълът на живота…
Именно заради това разбрах, че е много важно да се обграждаш с хора, с които се чувстваш добре, дават ти положителна енергия и те вдъхновяват. Ежедневно, ежеминутно…. ей така, да се събудиш и да имаш ЖЕЛАНИЕ. Да искаш да създаваш, да си себе си, да се развихриш, да се впуснеш в най-смелите си мечти и да не ти кажат, че си луд, а че лудостта ти е заразна. Защото така стават чудеса!
Да приготвям десерти в съботния следобяд е едно от най-големите ми вдъхновения – да смесвам вкусове, цветове, емоции… да творя, да „рисувам“ по чинията, да се изразявам – последите няколко години креативността ми се излива в десертите и готвенето.
Такова вдъхновение са и канелените рулца, познати още като cinnamon rolls. Никога не съм яла оригиналните, тъй като в България (за разлика от САЩ) не са толкова популярни, но пък тези са получиха мега вкусно!
Стават за половин час и наистина са много ароматни, особено ако обичате канела.
Споделям и още нещо ново, което опитах тази седмица – сурова торта от едно място във Варна, за което отдавна знам, но не бях посещавала. Казва се Жива храна и има разни веган и сурови торти и десерти, както и сирене от бадеми, кашу, веган луканки и т.н. Купих си между другото сиренето от бадем и останах много впечатлена. Води се “саламурено” и наистина е солено и много приятно, за разлика от някои сирена от кашу.
Тортата се казва Вишнева градина и съдържа: лешников тахан, вишни, фурми, агаве, кокосово брашно, кокосова сметана, кокосово масло, какаово масло, какао.
Показвам ви и мега вкусната филийка (хляб с квас) с лешников тахан и банан
. Мммм! Нещо като прословутия peanut butter toast, който никога не бях пробвала 🙈
