Нова година този път премина в съвсем тесен приятелски кръг. За първи път играх ролята на нещо като домакин и много се вълнувах. Освен стандартните салати, предястия и основните, решихме да направим и домашна баница от-до. Замесихме тесто, разточихме кори и направихме плънка от фермерско / домашно сирене и масло + млякото на Хармоника. Получих се доста добре, въпреки че осеазамо имаше по-различен вкус и тъй като малко прекалихме с плънката, реално стана леко глетава. Но съм толкова доволна – много исках да разточим кори.
Споделям и един текст, който написах в навечерието на новата година:
2019. Да бъдеш себе си. Да превъзмогваш себе си. Да си благодарен. Да вярваш. Да искаш. Да пускаш. Миналото, предрасъдъците, вината, болката, ината, очакванията. Себе си. Да се пускаш и впускаш. Да вярваш, да искаш, да правиш. 2019, благодаря ти. Благодаря на всички вас, защото точно през 2019 реших да посветя повече време на това местенце тук. Да споделям повече. Да общувам повече. Да съм себе си повече.
Да не ме е страх. Да говоря, да показвам, да давам. От себе си. От света си.
Да ви покажа и напомня, че храната е приятел. Да ви кажа, че след най-тъмното идва светлото. Че след падането ставаме.
Плъзнете настрани, за да видите как завърши тази година и как започна…. обратно в 2018 (3тата снимка) съм отново аз, но в сякаш един друг свят. Все усмихната, но не и отвътре. С доста килограми по-малко. С доста желание по-малко. С модата и фикс идеята за слабото тяло. С болката в очите, с умората в тялото, със страха от всяка хапка. 2019 ме научи да се боря, да не ме е страх да ви напиша всичко това. Надявайки се, че ще помогне дори само на един човек. 2019 беше дълъг път. Към мен самата. Обратно навътре. Защото там е мястото да търсим и ровим. Когато сами поискаме и съберем сила, нещата се случват. 2019 ме изпитваше много пъти, но и ми даде много. 2019 ми каза, че темите табу са само заблуда. Че да говориш с психолог е най-доброто нещо, което можеш да направиш за себе си. Да си сам и да си дадеш почивка, е най-презареждащото нещо и да се научиш да казваш “не” е най-доброто ново умение. Научи ме, че е важно да говорим. И точно заради това отново избирам да споделя точно тази информация с вас.
Благодаря не просто на семейството и приятелите си, но и на вас. Вие ми помогнахте и вдъхновихте много, а позитивната енергия, с която ме засипвате е невероятна.
Добре дошла, 2020, вече си много очаквана! Нека горим! Защото когато вътре не гори, отвън е пусто 💫 🔥
Искам да споделя и още един текст, който е във връзка със събитията в Австралия + един десерт, който приготвих по повода:
Австралия. Надали има човек, който не е разбрал за опустошителните пожари, които се случват в Австралия. Напоследък се споделя много информация за това и вярвам, че дори всяко малко нещо, което направим, носи позитивна промяна. Дали ще дарим 5 долара на някоя от организациите, просто ще споделим повече информация и линкове за дарение и ще накараме повече хора да научат или ще изпратим позитивна енергия на Австралия. Вярвам, че дори с малки неща като приготвянето на австралийски десерт или говорейки за това, събираме енергия, която изпращаме натам ;)))
Преди 3 години живях за 4 месеца в Пърт, Западна Австралия, а след това успях да посетя и някои от големите градове по източното крайбрежие. Да, бях там. Там, където сега гори. Преди година се събраха милиони за Нотр Дам и успяхме да съхраним историята си, но сега е важно да съхраним и природата. Природните бедствия са начинът Земяна да ни каже, че има нуда от промяна! В действията, в мисленето, в отношението….
Ламингтън е класически австралийски десерти, който е изключително семпъл и прост – буквално е пандишпанов блат, който е потопен в шоколад и овалян в кокосови стърготини. Кръстен е на лорд Ламингтън. Популярен вариант е и да има сладко посредата. Моето предложение е за веган вариант без мазнина и с плодово сладко с чия. Далеч е от класическия пандишпан, но съм сигурна, че ще ви хареса.
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
