Тази седмица отново беше посветена на новите кулинарни усещание. От както се върнах в България, не съм опитвала някой плод или нещо готово, а съм се отдала на кулинарни изкушения и моменти, прекарани в кухнята. Оставям опитването на нови плодове и “продукти” от природата за август и месеците след това, когато ме очаква едно невероятно приключение, за което съм много развълнувана и съм сигурна, че ще има много нови емоции и вкусове.
В началото на тази седмица бях в София за 24 часа, за да присъствам на събитието по случай пускането на разширението .eu на кирилица (преведено като .ею). Вече може да регистрирате домейн изцяло на кирилица (пример: анелия.ею). А съвсем скоро и .бг ще бъде достъпно.
По време на краткия си престой в София се видях с приятелките си и за няколко часа си направихме тур из интересни заведения като опитвахме изцяло нови неща. Първата ни спирка беше roof-top заведението върху хотел Sense. Гледката е страхотна, цяла София се вижда, а хотелът е много близо до Софийски университет и други отправни точки в града. Там опитах детокс фреш, който съдържаше цвекло, моркови, активен въглен, мед и още няколко съставки. Вкусът определено беше страхотен, а компонентите се допълваха напълно, превръщайки детокса в нещо приятно и много вкусно.
След това отидохме да вечеряме в ресторант Mediterraneo, който се намира отново много близо до Софийски университет и до British Council. Все повече се убеждавам, че заведенията в София обикновено изглеждат невзрачни отвън и се оказва, че просто трябва да влезеш през някаква врата, а после попадаш в невероятна градина. Поръчахме си няколко общи неща – тоскански хляб с тиквички, домати и моцарела (божествен!!), ризото “мохито”, миди с чери домати и разядки (включваха тарама, хумус, пастет, маслини, чери домати, извара и т.н) заедно с няколко вида хлебчета. Пихме испанско вино. Оказа се, че ресторантът е спечелил награда преди 1-2 години за средиземноморска кухня и определено е невероятен. Силно го препоръчвам на всички, които по един или друг начин се намират в София.
Разбира се, пътят до София е дълъг и човек понякога има нужда от някакъв snack. Намерих си страхотни веган крекери с лимец, маслини, розмарин и босилек. Подават ги вече на доста места – включително и на OMV бензиностанциите, където има цял щанс с био продукти. Обикновено снаквам с ядки, но реших, че цената на суровите ядки на бензиностанцията е малко преувеличена. Спрях се на това:
Седмицата продължи с опитването на още доста неща. Опитах и другата веган, сурова торта в Endorfino като разбрах, че предлагат същите две торти и в Годзила. Тази беше още по-вкусна от предната. Шоколадова е, с годжи бери, мед, рожков, кокосови масла, ядки и всякакви вкусотии!
Вкъщи си направихме макарони от елда и царевица – бяха много вкусни и разбира се, имат малко по-различен вкус от стандартните, но на мен много ми харесаха и определено са здравословен заместител на стандартната паста. Купени са от Billa и марката има различни видове макаронени изделия от продукти, различни от брашно. Гарнирах ги с босилеково песто и маслинена паста. Нямам подобаваща снимка, но гледката е ясна.
Седмицата включваше и посещение на кино – Alice though the looking glass. Много ми хареса, въпреки че според майка ми изобщо не беше по книгата. Разбира се, страхотна актьорска игра (нормално, имайки предвид актьорския състав).
Преди киното се наложи да хапнем в мола и избрах тази интересна салата – стандартните зеленчуци, поднесени в кошничка от пармезан. Беше много красиво и определено вкусно. Ресторантът е Годзила.
И седмицата завърши с приготвянето на новата ми любима торта, която кръстих Морковена торта Ани. Този път украсата беше различна, а именно нектарни и киви и разбира се, най-любимите ми натрошени какаови зърна.
Имах възможноста да отида и на представление в Делфинариума покрай проект с Ротаракт и си спомних много хубави моменти от детството, а делфините бяха сууупер готини!
Като гледам тази торта и откривайки днес, че краткият ми документален филм за захарта има почти 1000 гледания (което ме прави безкрайно щастлива), се замислям защо хората празнуват със сладко? Защо е възнаграждание да изядеш парче торта или да се почерпиш по някакъв повод за това? Защо хората черпят с шоколадови бонбони? Започнах да възприемам сладките неща ( и то най-вече купените сладки и тестени неща, които нямат нищичко полезно в себе си) като чиста отрова. Не като тези отрови, които изпиваш и умираш, но от тези, които те убиват бавно и не го разбираш. Тези хранителни продукти (и всички други, които са пълни с добавки, подобрители и всякакви Е-та) не носят нищо на тялото. Ама нищо. До някаква степен дават краткотрайна енергия, но после са чисто и просто вредни. Доста е тъжно, че хората “празнуват” и отбелязват хубави моменти, тровейки се. Разбира се, тази гледна точка е нещо, до което човек трябва да достигне сам. Единствено когато промених гледната си точка, спрях да изпитват нужда от тези продукти. Когато промених нагласата си. Всеки път, когато бях опитвала заради отслабване, заради мода, заради упорство – не става. Става само когато го осъзнаеш. Когато живееш осъзнато. Доставя ми огромно удоволствие да давам хубави неща на тялото си. Да консумирам домашни продукти – плодове и зеленчуци. Домашни яйца, мляко, кашкавал, сирене, масло – вкусът е толкова различен и е толкова по-хубаво. Чувствам се щастлива, знаейки, че давам на тялото си най-доброто. И не само с храната, а и с начина, по който започвам да мисля. Защото в крайна сметка, мислите и вътрешното състояние са по-важни от всичко останало и именно те имат отражение и на физиката и физическото здраве. Мислите и съзнанието могат да лекуват всяка болест. Това прави и храната.
Тази седмица приключих с нещо, което правех в рамките на 28 дни, а именно да съм благодарна. Изпълнявах “задачите” от книга, наречена Вълшебството. (Благодаря ти, Юли, че ми каза за нея!). Всеки ден има различно “упражнение”, но и всеки ден записваш по 10 неща, за които си благодарен. Имам 280! Не съм и предполагала, че това е толкова хубаво. Определено промени начина, по който гледам на някои неща.
Изобщо осъзнаването е прекрасен преход и прекрасно действие, което е безкрайно интересно, тъй като наблюдаваш себе си и невероятната промяна.
Седмицата завърши подобаващо с посещението на много любим ресторант във Варна (него препоръчвам на всички във Варна 🙂 )- Forest Food House – намира се на завоя след картинг пистата, буквално в гората. Атмосферата е невероятна, дъветата са толкова красиви, а храната също е прекрасна. Определено must do във Варна!
“Alice: But a dream is not reality.
The Hatter: But who is to say which is which?”
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
