Уау! Вече две седмици съм в Австралия! Еха! Времето все още е неприятно, че и даже вали дъжд. Аз бях достатъчно умна да си взема само летни дрехи и точно 5 блузи с дълъг ръкав. Ами….ще си ги нося дълго време май.
1ви август. Започваме да учим. За пръв път през целия си 21 годишен живот започвам да уча през август, а не през септември или октомври. Ама то така или иначе вали и е хладно, и ходя с яке, изобщо не изглежда все едно е лято. С една дума, не ми е никак лошо. Пишейки това и мислейки си за 15ти септември, се сещам отново, че гимназията ми липсва. Не ме разбирайте погрешно, университетът е страхотно място с много възможности, но понякога наистина ми липсва да стоя по 7 часа на един чин, да си говоря с някого в междучасията и да си купувам буклуци от машината за храна (е, това не ми липсва, признавам си, даже съжалявам, че не имало кой да ми каже да не ги ям тези кексчета, хахах). Малко ми липсват и учителите и чак ми е чудно как са търпяли държанието ни. Колкото повече години минават след като сме завършили, толкова повече е странно като се върнем. Някак няма какво толкова да си говорим с училите, но пък е винаги приятно и едно такова уютно. Опитвам се да не се задържам за минали моменти и да живея в настоящия момент, но определено да си мисля за тези моменти, ме кара да се усмихвам. Стига толкова лирическо отклонение.
И все пак, ако някой преди 3 години, в началото на 12ти клас, ми беше казал, че ще ходя на лекции през август, в Австралия, сигурно никога нямаше да му повярвам. Ей точно заради това го обичам този живот. Толкова много неща се случват, когато искаш да се случат.
Та така. 1ви август. Отивам на първата лекция. Добре че е чак следобяд, че имах време да стана, да свърша други неща и да намеря залата. В този университет сам си правиш програмата. Лекциите са фиксирани, но имаш избор за 3-4 различни дни/часове, в които да отидеш на упражнение и сам си ги наместваш в началото на семестъра. Което е суууупер готино! В началото мислех няколко дни да ходя в 8 сутринта, за да имам цял свободен ден, но на първия такъв ден осъзнах, че това не е добра идея, тъй като, когато ставам в 6, после бих предпочела да поспя, вместо да се разхождам. Освен това на всеки 3-4 седмици има по една седмица без лекции. Не съм сигурна, че “ваканция” е подходящо название, но пък е време за почивка, в което може да наваксаш с материала, задачите или да попътуваш (за такива като мен, които са тук само за 4 месеца).
Ще уча 4 предмета: Advertising Design, Graphic Design, Photography Contexts and Practices и Brand Management. За разлика от Шотландия, където имахме по 1-2 курсови работи на семестър или само 1 изпит накрая, тук се оказа, че ще имам 3-4 задачи по всеки предмет. Няма да имам изпити, което означава, че ще приключа още в края на октомври. Но! Винаги има “но”….задачите изглеждат доооста сложни, поне на пръв поглед – по advertising design примерно, първата задача е само 15% от общата оценка, но изискват от нас да попълним 39 страници документ, с описания, рисунки, критики, графики и всякакви такива неща за реклама, която намираме за “лоша” от местен вестник. По някои от предметите имам и по 3-4 теста през 2 седмици. Имам да правя постери, да заснемам фотографии, да правя маркетингови кампании, да рисувам и пиша. Ще се забавлявам определено! Въпреки че за момента ми изглежда страшно и леко сложно, определено ми харесва колко практически насочено е всичко.
4 август. Вече е четвъртък и съм имала всички лекции и упражнения. Днес организират Welcome Dinner в общежитията. Тук сме в нещо като “селце” от общежития – 4 различни вида общежития, с обща рецепция и обща стая за игри/срещи и т.н. – та има безплатна храна за всички живеещи тук. Останах много впечатлена от организацията. Имаше поръчана пица – много, много пица…но освен това мениджъра и всички асистенти се бяха постарали много, защото имаше готвена храна. Салати, къри от кенгурско, агнешко, вегетариански ястия, печени и пържени картофи, много напитки и т.н. По мои груби сметки, тук живеят около 300 души, но определено не бяхме чак толкова много на това събитие. Имаше музика и забавления отвън, като волейбол, надуваем замък, различни игри т.н. В самото “селце” има място за волейбол на пясък, огромен шах, барбекю и т.н., които могат да се използват по всяко време. Изобщо всичко е много хубаво.
5 август. Петък е ден за кратка разходка – реших да отида пеша до някакъв мол (който беше на около 5км) и след като стигнах, направо останах без думи. Това чудо беше огромно. Най-накрая попаднах на евтини магазини, на каквито бях свикнала в Шотландия. Имаше дори пасатори и чопъри за 15 долара. Обикалях няколко часа и след като стана 17 часа, всичко започна да затваря. Това определено е много дразнещо. Как пазаруват хората, които работят?! След като уж щях да си ходя и дори напазарувах от хранителния магазин, защото се оказа огромен, реших, че трябва да намеря и другия евтин магазин, чиято табела бях видяла и изведнъж попаднах в съвсем друго крило. С друг огромен хранителен магазин (и двата са като нашето Метро), още много малки магазинчета и т.н. Почти всичко беше затворено и аз си тръгнах, но определено там може да се прекара цял ден. Към 18ч вече беше почти тъмно и хванах автобуса и се прибрах. Някак си денят за разходки свършва към 18-19часа.
6 август. Ново приключение! Още преди да сме пристигнали и започнали, университетът ни изпращаше хиляди имейли. Един от тях беше с екскурзии, които предлагат на студентите на обмен на по-ниски цени. Аз се записах на 3 от тях (първата беше миналата седмица в парка с кенгурута, сега е втората, а третата е тридневна (йее!)). Днес ще ходим на Север! Тръгваме в 7 сутринта (ох!), но пък всички успяхме да поспим малко в микробусчето. Бяхме около 20 души. Първата ни спирка е Yanchep National Park. Там минахме по “алеята на коалите” – тоест видяхме коали в естествена среда, а именно спящи на върха на дърветата. В същия този парк имаше и големи кенгурута, които не бяха толкова опитомени като тези миналата седмица, тоест не бяха много съгласни да ходим да ги прегръщаме и галим.
По пътя видяхме черни лебеди в реката (да, Swan river е известна с черните си лебеди). И през целия път отстрани имаше от известните, оранжеви табели с кенгурута. Както в България докато караш колата си, започват да пресичат крави или овце, а в Норвегия елени, тук прибягват кенгурута. До пътя видях и ему, което просто си стоеше и приличаше на гигантски щраус.
Спряхме и на Индийския океан – много е красиииив! И го пипнах, топъл е, тоест надявам се след няколко месеца да мога да се потопя в него, когато спре да вали. На снимките изглежда още по-красиво, цветовете са страхотни.
По време на екскурзията ни, беше доста студено – бях с блуза, жилетка, яке и най-дебели си шал и се опитваше да вали, но все пак беше много красиво. Едно от основните преживявания на деня беше sandboarding-а, а именно да се пързаляме с дъски (които са като за сноубординг) по пясъчните дюни. Някои опитаха прави, а други, включително и аз, просто сядахме върху дъската и се пускахме надолу. Доста е готино, освен че ставаш целия в пясък. Дюните са бели. Имаше и хора, които караха бъгита.
Отново останах впечатлена от обяда, които беше включен в екскурзията. Не си мислете, че ни раздадоха по един пакетиран сандвич, както сме свикнали на нашите екскурзиии. Шофьорът извади няколко сака, а от тях доста кутии. Жена му била италианка и приготвила салата с макарони, зелева салата, кутия пилешко месо. Имаше и консерви боб, риба тон, царевица, които той сложи в купички. сигурно 6-7 вида сосове. Кутия с нарязани домати, краставици, салата айсберг. И много хлебчета, с които, който иска може да си направи сандвич. Предтавяте ли си? Толкова много видове храна и то хубава, а не пакетирани сандвичи. Преди това “снаквахме” с ябълки и нарязани портокали на парчета, които бяха в огромна кутия. Изобщо страхотно старание и отношение към храната имат тук, много ми харесва.
Ранния следобяд най-накрая стигнахме и заветната цел – Pinnacles Desert. Тази “пустиня” вече бе с жълт пясък и много приличаше на нашите Побити камъни на пръв поглед, но пък се оказа, че нямат нищо общо – тук образованията не са камъни, а са корени на дървета, които са се превърнали в карстови форми поради различни процеси, които са протекли. Тъй като географските ми обяснения не са много добри, може да прочетете повече информация.
И ако някой се чуди много какво ми липсва най-много – розовите, сочни домати, които в момента са на всяка крачка в България. И всички свежи, пресни плодове и зеленчуци. Въпреки че тук като влезеш в супермаркета има доооста плодове и зеленчу и уж всички са Produced in Australia, никак не изглеждат примамливо като хубавите, очукани български продукти, които се продават в плод-зеленчуците. Тук доматите са с твърде правилна форма, твърде ярко червени, твърде твърди и струват 6-7 долара за килограм. Ами няма пък да си купя. Дано като стане лято да има по-голямо разнообразие.
И като сме заговорили за храна – какво опитах тази седмица? Нещо много австралийско и може би първото нещо за тези 30 седмици, което не ми хареса. Казва се Vegemite. Представлява тъмно кафява, гъста паста, която е приготвена от мая с различни добавки и уж много витамин Б, измислена през 1922 година. Ето съдържанието на моето бурканче:
Чисто австралийско и според етикета няма почти никакви хранителни стойности, освен малко протеини и разни витамини като Тиамин (B1), Рибофлавин (B2), Ниацин (B3) и Фолиева киселина (B9). Уж се маже на филий, бисквити и всякакви такива неща, но аз реших просто да го пробвам с връхчето на вилицата. Ами толкова солено нещо скоро не бях опитвала и има супер странен вкус. Честно казано изобщо не ми хареса и го набутах в края на шкафа и не съм сигурна, че пак ще се престраша да го опитам.
Първа част за Австралия: Седмица 30. Тамарило. Австралия.
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
Wow! Two weeks have passed since I am in Australia. The weather is still unpleasant and it’s even raining. I was smart enough to bring only summer clothes and exactly 5 warmer blouses….well, I guess I will stick to them for a while.
1st August. The studying is about to begin. During my whole 21 years long life, this is the first time I’m studying in August rather than September or October. But it’s cold and rainy either way and I’m wearing a jacket, so it doesn’t feel like summer at all. To sum up – it’s not that bad. While writing this, I’m thinking about 15th September and how I miss hight school. Don’t get me wrong, university is a great place with many opportunities but sometimes I really miss sitting for 7 hours on a chair, talking to people and buying junk food from the vending machines (well, I don’t miss that, I wish there was someone to tell me not to eat those cupcakes hahah). I miss the teachers as well a bit and I’m wondering how they were so good to us. With the years passing by, it gets stranger to come back and to talk to them…like we don’t have anything to talk about but it always feels good and cozy. I’m trying not to hold on to the past and to live now but thinking about those moments definitely makes me smile. Okay, enough with the lyrical digression.
Well, if someone has told me 3 years ago, in the beginning of 12th grade, that I will go to lectures in August, in Australia, I wouldn’t believe it. That’s why I love life so much. So many things actually happen when you want them to.
So. 1st August. I’m going to my first lecture. It’s a good thing that it’s in the afternoon, so I had enough time to wake up, to do other stuff and to be able to find the classroom. In this university you make your own timetable. The lectures are fixed but you can choose between a few days and time slots when to go to the tutorials. And this is suuuuper cool. I was planning on going to the tutorials at 8 in the morning, so I can have a free afternoon to explore but I realised that is not a good idea because when I wake up at 6 I will be tired the whole afternoon and I would rather sleep than explore the city. And after every 3-4 weeks there is a tuition free week. I am not sure “vacation” is the best thing to call it but it’s a time for resting or traveling (especially for people like me, who are here for 4 months).
I will be studying 4 units: Advertising Design, Graphic Design, Photography Contexts and Practices and Brand Management. Compared to Scotland (where we had 1-2 assignments during the semester or only 1 exam at the end) it turned out that here, I will have 3-4 tasks for each module. I will not have exams, which means I will finish at the end of October (hooray!). But! There is always a “but”…the assignments seem sooo complicated at my first thought was such – for Advertising design I have to fill out a 39 pages pdf with descriptions, sketches, ideas, critiques etc for a “bad” ad (and this assignment is only 15% of the whole grade). Some of the modules have tests every fortnight. I have to make posters, took photos, create marketing campaigns, draw and write. I will definitely have fun! It looks complicated but I love that everything is so practice oriented.
