Ето че още един месец си отиде. С чиста съвест мога да класифицирам септември 2016 като най-бързо миналият месец в живота ми. Може би защото прекарвам the time of my life както се казва. Обожавам Австралия. Всичко тук ми харесва и никак не искам да си тръгвам. За първи път се чувствам щастлива на някакво място. За първи път не умирам да се прибера. Е, като се замисля засега съм била само в Шотландия и тук, и в Шотландия определено чаках момента, в който ще съм отново във Варна…и той идваше и аз отново продължавах да чакам нещо…да броя някакви дни…някак си никога нищо не беше “перфектно”…но сега… сега нещата са някак различни.

И не, не е заради самата Австралия, а заради това, че постигнах мир със себе си. Че заспивам щастлива, че се будя щастлива. Че не прекарвам вечерите си мислеща за някое друго място, не мисля за това дали съм гладна и колко съм дебела, не мисля за това колко имам да уча или от какво да се оплача. Просто живея. Храня се по начин, по който смятам, че давам най-доброто на тялото си. Правя проектите и курсовите си работа така че да са ми интересни и не мрънкам и не се оплаквам…защото всяко нещо се случва с причина…било то да ни научи на нещо, да ни покаже нещо, да ни запознае с някого…няма нищо случайно на този свят. И точно това го прави толкова прекрасен!

Тази седмица бях поканена на домашно парти. Приличаше на българско. Много алкохол, струпан на масата. Отвратителна храна – пица, чипс, хиляди безалкохолни. Ще спомена и нещо, което ми накара доста да се смея. Четейки съдържанието на кутията с пица, за да се уверя защо няма да я ям, с изненада открих, че съставките са написани на три вида английски – Австралийски (5 реда), Британски (6 реда) и Южно Африкански (9 реда) … и всеки с различен брой съставки…Интересна пица, определено. Производител беше Др. Йоткер. Никога няма да разбера защо слагат и захар, и малтодекстрин, и карамелизирана захар… едното не е ли достатъчно?!

Тази седмица сме във ваканция, но времето е доста лошо и не правих кой знае какво, освен да снимам кенгурута на един остров и да отида до Зоологическата градина, да открия най-красивата гледка до реката, където се пекох половин час и чух човек, който да говори на БЪЛГАРСКИ. Бях щастлива с една дума!

Цяла седмица се занимавам със снимане на храна и готвене, тъй като следващата ми задача по Graphic Design е да създам каталог и планирам това да е каталог на десерти без захар. Част от красотите, които планирам да включа:

Много съм развълнувана! Обожавам да готвя! И обожавам да снимам храната си и обожавам да правя неща без захар…защото кой е казал, че не можем да ядем всеки ден сладки неща, когато не консумираме захар? Повечето десерти са с високо съдържание на белтъчини и мазнини или са със сложни въглехидрати като овесени ядки, които се разграждат по-бавно и ни държат сити за по-дълго.

Новото нещо тази седмица, за жалост, са бисквитити, бонбоните, тортите и щруделите, които правих…защото не мога да открия нищо австралийско, което да опитвам. В супермаркетите не продават никакви плодове и зеленчуци, които да не съм опитвала, а пакетираните неща отказвам да ги ям. Имат някакви Tim Tam сладки, които явно са местни, защото се опитаха да ме почерпят с тях…но нали знаете, и в България е пълно с пакетирани, български бисквити и сладкишчета. Продължавам да търся. Хвърлила съм око на едно мляко от Макадамия. И може би, когато родителите ми дойдат и пообиколим и Източния бряг, ще открия нещо още по-австралийско.

Четейки блогове относно нещата, които трябва да се опитат, попадам точно на това – vegemite (вече го опитах), Tim Tam (няма да го опитам така или иначе), торта Павлова, различни пайове (които са същите като в Шотландия поне по външния вид), Ламингтос (някакъв традиционен кекс), Анзак бисквити (отново нещо традиционно)…жалко, че всичко съдържа захар и хиляди добавки 🙂 Малко съм разочарована даже, че при търсене на “храни, които трябва да се опитат в Австралия” в гугъл ми излизат само хиляди списъци на пакетираи бисквити и чипсове или пайове с месо…ако някой ме попита какво да опита в България, няма да изброявам кифлите в баничарниците, а баницата, таратора, боб-а, сармите и всички невероятно-вкусни-неща-които-ми-липсват.

Но така де…всяка култура е различна. И въпреки че тук се славят с био и органични продукти и здравословно живеене, супермаркетите все още са пълни с бисквити и чипсове.

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия