Седмица 4 от 52.

Животът е интересно нещо. По-интересно е как избираме да го възприемаме. Дали като нещо прекрасно, нещо, което ни тормози всеки ден и не можем да го понасяме или просто се носим по течението без да обръщаме внимание. Една истина няма и именно в това е красотата – всичко зависи от гледната точка. Не можем обаче да отречем, че това, което искаме рано или късно се получава. И, не, не е вярно, че ни спохождат лоши неща въпреки всичко и позитивното мислене е измислица – погледнете на живота като огледало. В крайна сметка той е точно това. Дори да не се интересувате от квантова физика и да не разбирате сложните, научни обяснения за материята, живота и произхода на всичко, може да се съгласите, че всичко е именно вибрации.

Нивото на нашите вибрации привлича всичко около нас – точно така това, което чувстваме, се връща обратно при нас. И не, не става въпрос всеки ден да си казваме в огледалото колко много се обичаме, защото трябва просто да го почувстваме. Убедих се, че тези неща по никакъв начин не стават на секундата – не се събуждаш един ден и да решиш, че ще преобърнеш целия си живот – да, в началото е ентусиазиращо, докато в един момент не стане твърде различно от нормалното ежедневие, натоварващо, трудно. Смятам, че нещата стават плавно и колкото и банално да звучи всеки сам усеща точния момент. Именно тези същите вибрации ни свързват с хората около нас и когато дойде момент, в който пътищата ни се разделят, то е защото просто вече няма какво да дадем един на друг. Не се теглим напред, не сме на едно ниво. Всичко около нас е такова – това е и “късметът”, това е и “случват ми се само лоши неща” и т.н.

Гледайки назад към лятото, виждам на какво се бях подложила – на един безкраен кръговрат от непоносимост към себе си. Започнала именно от невероятното желание да изглеждам по-добре. Това не е важно обаче, то е предпоставка, но крайният резултат беше нежелание да се събуждам сутрин. Един кръговрат от лоши мисли, от лоши желания, от безцелно съществуване. Не бих казала, че сега имам целенасочено съществуване, защото още търся невероятния смисъл на нещото, наречено живот. И отново през мозъка ми минават мислите, че искам да се върна там, но не и емоционално. Не там. Там, където бях загубила себе си. Там , където се будех, мислейки само за храна и това как трябва да се преборя със себе си. Как трябва да съм друга, как не съм достатъчно добра. И то за себе си. Не беше за някого другиго. Не бях достатъчно добра за себе си. Обсебването е лошо нещо. Когато заблуждаваш и себе си какво правиш. И дори когато бях постигнала това, което желаех, аз продължавах да не го виждам. Не стигайте до там – не е здравословно. За душата. Не за друго…

Знаете ли, хиляди пъти сте чували, че трябва да обичате себе си. Истината е, че трябва да сте в мир със себе си. Трябва да се връщате към себе си. Всеки път. Всеки път, когато се губите. Когато не знаете на къде отивате. Когато ви е твърде тежко. Когато ви боли. Обърнете се към себе си. Пуснете всичко да си отиде. Животът е твърде кратък в крайна сметка. Изживейте всеки момент. Плачете. Изливайте си емоциите. Не ги задържайте дълго. Сигурна съм, че сте чували, че на края три неща имат значение: “Колко сме обичали, колко спокойно сме живяли и колко лесно сме пускали нещата, които не са за нас, да си отидат”.

Пуснете всичко, което вече добринася за развитието ви, да си отиде. Олеква. Пуснете го по свой собствен начин – било това със сълзи или с намиране на ново хоби – красотата на хората е в различието им.

Нещото, което опитах този месец беше шотланското ястие Haggis, neeps and tatties (Хагис, ряпа и картофи) – доста интересно ястие. Haggis представлява смес от агнешки дреболии и опитвайки го, се пренесох у дома, по Великден, представяйки си, че опитвам агнешката дроб сарма на баба ми. И ми стана едно такова хубаво. Уютно. Гарнитурата е от пюре от ряпа и пюре от картофи. Поводът на решението ми да опитам това ястие беше Burns night (25ти януари) – празненство по случай рождения ден на писателя Robert Burns. Признавам, че за година и половина престой в Шотландия, се чудя защо не съм опитвала типичните храни по-рано. Но в крайна сметка – за всичко има време 🙂 А и за всичко си има обяснение – може би сега съм имала нужда да се пренеса у дома, дори и за един кратък момент. Дори и за секунда, но да чувам смеха на всички около мен.

И така. Мина месец от новата година – месец, в който се забавлявах много, прекарах го с любимите си хора, празнувахме, плакахме, не искахме отново да заминаваме. Смяхме се, излизахме, разделяхме се. Отново и отново. До след няколко месеца. До след малко. До скоро. Пътувах, смехнях самолети и летища, казаха ми, че нося експлозиви, имаше водопроводчик у нас, стресирах се, че трябва да уча, а не мога да се мотивирам, спах на хостел, ходих на екскурзия, суших си шапката в тоалетната на мол, бях на балканско парти, ходих до спешния център…и така нататък…замислете се само колко много, различни неща се случват в рамките на един месец? И това такива, които рядко сме очаквали или планували. Задайте си този въпрос! Запишете си ги! И следващия път, когато смятате, че животът е безсмислен и не си струва, ги прочетете. Следващия път, когато плачете вечер в леглото, прочетете ги и си спомнете колко много хора ви обичат и колко много хора вие обичате. Спомнете си колко много сте се усмихвали за последните няколко седмици. Това е, което има значение. Усмивките.

and when it was all over, nothing defined us, other than the moments that made us feel free.

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия