Ето че и последната седмица в университета дойде. Времето тук минава бързо 🙂 Всичко, което е правя е толкова интересно, че чак е приятно да се работи по тези проекти. По Фотография винаги правим презентации и представяме снимките си пред целия клас. Преподавателката винаги твърдеше, че снимките на един ‘фотограф’се отнасят за самия него. Последната ни задача бе да си изберем 2 жанра и да заснемем по 4 снимки от всеки. Бях зашеметена колко интересни и хубави снимки бяха направили всички. Но най-зашеметена бях от това до каква степен всеки показваше или разкриваше себе си.
Едно от момичетата беше избрало модна фотография и бе заснела себе си, но в по-edgy стил. Тъмни цветове, само части от тялото, странни пози, странни места (като пералнята и т.н.) и през цялото време повтаряше думата “изглежда неудобно”, “чуства се неудобно”… и какво разбрахме за нея ли? Ами че се чувства неудобно в собствената си кожа. Друго момиче бе направило серия от снимки относно цикъла на жените и как това трябва да е тема, на която хората могат да говорят свободно. Друга бе заснела баба си и дядо си и темата беше “остаряването” и как продължават да правят това, което обичат. Едно от момчетата бе заснело себе си в тъмните кътчета на душата си и сподели как двама негови връстници са се самоубили. Той искаше да говори за това. Искаше да бъде чут, разбран и да му бъде помогнато. Не защото беше депресиран, а защото искаше да споделя. Друго момче бе заснело приятели в техните стаи, но разказваше за всеки детайл с такава страст, че преподавателката го попита дали си подрежда чорапите по определен начин и той каза да….а, тя отвърна “знаех си” – само като погледнеш по какъв начин си подреждаш снимките, можеш да разбереш, че си обсебен от контрола и подредбата.
Друго момиче беше избрало да снима семейството си след като им е задала въпроса “Какво харесваш най-много в себе си?” и да заснеме тази част (лице, очи, усмивка и т.н.) от тях … преподавателката ни реши да ни попита кой какво би избрал, а аз останах потресена…
Част от хората отговориха конкретно, голяма част казаха, че не зная и едва ли не гледаха с пренебрежение към себе си, някой отговориха, че не харесват нищо и не понасят да гледат огледалото. А, на мен ми стана толкова тъжно… Как е възможно един млад човек на 20 години да не може да се гледа в огледалото и да не харесва нищо в себе си? Къде е проблемът в обществото и в начина, по който живеем и съществуваме? Как е възможно никой да не ни учи, да не ни казва и да не ни показва, че най-важното е да обичаме себе си. Защото имаме само това. И защото ако не обичаме себе си, няма как да получим любов в замяна, няма как да получим тъй желаното “щастие”, просто защото не проектираме любов към себе си…а това, което даваме – това получаваме. Няма как да очакваме хората да се отнасят добре с нас, когато ние не се отнасяме добре със себе си.
Тази седмица отбелязвам една година откакто спрях да консумирам захар (през ноември 2015 започнах да снимам краткия си документален филм и реших да си направя експеримент да не консумирам захар 1 месец…и това се превърна в ежедневие). За тази една година много неща се промениха. Промениха се вътре в мен. Преминах през различни крайности и най-накрая пристигнах там, където исках да бъда. Там, където приемам себе си. Там, където обичам себе си. Там, където се будя с усмивка и вълнение за новия ден. Там, където правя това, което ми харесва. Там, където да не консумирам захар е нещо, което правя с удоволствие, а не ‘защото трябва’. Там, където правя всичко, защото се чувствам добре. И от къде започва всичко ли? Започва от приемането. От себеприемането, а от там всичко се нарежда. Именно заради това е толкова страшно да попиташ един млад човек какво харесва в себе си и той да не може да ти отговори.
“The worst bullies you will ever encounter in your life are your own thoughts”
Обичайте себе си повече 🙂
А, какво опитах тази седмица?
/Не мога да повярвам, че остават само няколко седмици до края на годината и експеримента ми…обмислям да го продължа до 100, а не само до 52 🙂 /
Рамбутан!
Това космато приятелче имаше същия вкус като личи. Даже бях почти сигурна, че просто съм си купила личи с друго име, но се оказа, че си е отделен плод. Плодът е приятен и много миниатюрен, определено има интересен вкус, който е нито кисел, нито много сладък.
“Рамбутанът носи името си именно поради тези косъмчета /от малайски „рамбут“ – косъм/. Заради външния си вид, екзотичният плод е наричан „космат личи“. Рамбутанът е много малък – с размерите на слива. Затова често е наричан и слива с иглички.”
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
The last week of uni has arrived. Time flies so fast here 🙂 Everything I’m doing is so interesting that it is even fun to work on all those projects. In my photography unit, we always present our photos in front of the class. Our teacher always says that the images of a ‘photographer’ are always about her/himself. Our last task was to choose two genres and produces 4 images for each. I was fascinated by the fact how many good images there were. But most of all, I was fascinated by the amount to which each photo represented its creator.
One of the girls chose fashion photography and has captured herself but in a more ‘edgy’ style. Dark shades, parts of the body, awkward poses, strange places (like the washing machine etc) and she repeated all the time the word “uncomfortable” – “if feels uncomfortable”, “looks uncomfortable”…and what we found out about her? Well…that she feel uncomfortable in her own skin. Another girl made a series of photos about women’s period and how it is supposed to be a subject all people are okay to discuss. Another took photos of her grandparents and the topic was “getting old” and how those people keep on doing what they like. One of the boys presented photos of himself and the dark places of his soul and shared how two of his acquaintances have passed away. He wanted to talk about it. He wanted to be heard, understood and to be helped. Not because he was depressed, but because he wanted to share. Another boy took photos of his friends in their rooms. He talked about every detail with such passion and our teacher asked him whether he arranges his socks and he said ‘yes’…..then she replied ‘yeah, it’s just when I look at your photos, I see such order…and I know you are obsessed with control and order”.
Another girl decided to photograph her family after she asked them “what do you like most about yourself?” and to capture this part of them (face, eyes, smile etc.) and our teacher decided to ask us the same question…and I was speechless after those answers.
Part of the people said something, a big part said they don’t know and some replied they don’t like anything about themselves and they hate looking at the mirror. I got so sad…How it is possible for a person, who is 20 years old to not be able to look at the mirror and to not like anything about him/herself? Where is the problem in our society and the way we live and exist? How is it possible that no one teaches us and tells us that this is the most important thing – to love ourselves. Because this is what we have. And if we don’t love ourselves, there is no way of receiving love in return, there is no way of receiving the so desired ‘happiness’…just because we do not project love towards ourselves….what we give, we get. There is no way of expecting people to treat us good when we do not treat ourselves good.
This week I ‘celebrate’ one year since I quitted sugar (in November 2015 I started filming my short documentary and I decided to make an experiment of quitting sugar for one month….and this became a lifestyle). For this one year many things changes. I changed from the inside. I went through different extremes and I finally arrived where I wanted to be. There, where I accept myself. There, where I love myself. There, where I wake up with a smile and excitement about the new day. There, where I do whatever I like. There, where not consuming sugar is something I’m doing with pleasure not because ‘I have to’. There, where I do everything I do because I feel good. And where does all of this start? With acceptance. With self acceptance…then everything falls into place. And this is why it is so scary to ask a young person what they love about themselves and not to receive an answer.
“The worst bullies you will ever encounter in your life are your own thoughts”
———————————————————————————————————————
