Обичам да експериментирам с нови храни, но разбира се, само ако съставките им ми се струват хубави. Така открих пастета от гъби в DM. Направен е от гъби шийтаки и печурки. Съдържа също кокосово масло, картофено нишесте, много подправки и белтък от слънчогледови семки. Веган е, а цената е около 3лв. Вкусът е страхотен – почти досъщ като познатия пастет от месо, но по-ароматен и по-здравословен. Не просто защото не консумирам месо и не го намирам за здравословно, а защото знаете, че във всички тези продукти като пастет, салами и т.н. има всичко друго, но не и истинско месо. Останах много доволна от този продукт и определено ще го закупя пак.

Филмът тази седмица е Ад (Inferno) – продължение на поредицата филми по книги на Дан Браун (“Шифърът на Леонардо” и “Ангели и Демони”). Героят отново е професор Робърт Лангдън, изигран от Том Ханкс. Както се досещате от заглавието, Ад коментира Ада и кръговете на Ада на Данте. Разбира се, присъства антигероят, а “спасителят” е нашият любим професор. За разлика от предишните филми този не коментира толкова много религиозната тематика, а е по-споко насочен към философски размишления. Филмът пътува през няколко града и показва основни забележителности. Ако изключим смяната на локации, използването на много ефекти и кадри на музеи и сгради, сюжетът на филма остава безинтересен. Нещата се случват някак твърде очаквано, отговорите на въпросите се появяват твърде бързо, а героите изобщо не се развиват. Диалогът е банален, а човечеството трябва да бъде “спасено”. Вирусът ще зарази човечеството и проблемът трябва да бъде “незабавно” решен. “Ад” е твърде банален филм, който разчита на славата на предните филми от поредицата.

Оставяйки настрана “Ад” и гъбения пастет, седмица бе много интересна – пътувах до Братислава и Виена. Основната причина бе европейската конференция на Ротаракт, която освен конферентна част, включваше и няколко fancy събития като Гала вечеря, където имах възможност да облека отново балната си рокля и да се почувствам като принцеса (ех!). Братислава е не много голям град с не много забележителности, но все пак има някакъв чар. Повечето сгради са социалистически, но пък има страхотни заведения (особено много препоръчвам веригата Urban -> Urban Bistro, Urban House и Urban cafe). Класифицирайки себе си като foodie и то такова, което не яде доста неща, останах много доволна. Опитах храни като: марокански кус-кус с боб; киноа с пипер, спанак, авокадо и бадеми + тост с авокадо + греяно вино с ром и канела, анасон и т.н., а във Виена се насладих на веган спаначени кюфтенца и веган бургер (с тофу, сладък картоф, пъпеш и таханов сос). Изобщо мечта за вегетарианските ми сетива. Братислава ми хареса и останах доволна, а във Виена определено се влюбих отново и отново. Последният път, когато бях там беше преди 7 години (и пак беше зима…). Виена е рай за всеки любител на архитектурата, магазините, ресторантите, шопинга, малките улички…изобщо на европейската култура и на европейските столици. Must see е! И определено бих се връщала там отново и отново. Сняг валеше, но времето беше по-прилично и бе поносимо да си навън за повече от 5 минути.

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия