Ето че и Великден дойде! А сякаш вчера беше Коледа! Празниците са хубаво нещо – комбинация от много позитивни емоции и време, прекарано със семейството, което би било хубаво да имплементираме по-често в ежедневието си. Една от хубавите (или лошите?) страни на празниците е изобилието от храна и “преяждането” – да, понякога е трудно да осъзнаеш, че храна ще има и утре. Обожавам да готвя, но признавам, че тази година дори нямах чак такъв ентусиазъм да екпериментирам със здравословни козунаци. Някак фейсбук преливаше от рецепти, от здравословни заместители (член съм на твърде много такива групи), а и в интерес на истината вече не изпитвам такова желание да замествам сладкото. Както няколко пъти скоро казах на различни хора и те ме гледаха безкрайно странно – става ми твърде сладко, когато ям ябълка, точно защото вече съм свикнала на други вкусове и сладкото от плодовете ми е достатъчно.

На Великден приключват и постите. Тази година за първи път реших да предприема такова нещо и съм със смесени чувства. Не го направих от религиозна гледна точка, тъй като не съм, а по-скоро защото исках да се предизвикам, защото исках да пробвам да направя нещо различно и защото исках и аз да потърся ‘смирението’ – тоест да се пречистя, да обмислям, да променям и т.н. Това, което осъзнах обаче е, че човек не се нуждае от специален период, за да търси хармонията – тя винаги е там, чака да я открием, да я поискаме и т.н. В крайна сметка не съм сигурна, че това “ограничение” ми помогна по някакъв начин. Не консумирам месо и избягвам млечни продукти, тоест единствената разлика бяха яйцата, но пък тях обичам да ги включвам в много неща. Знаете, че най-любимата ми закуска на света са палачинките ми и признавам до някаква степен ми липсваха, нямам търпение другата седмица отново да закусвам с тях. От друга страна пък открих толкова много нови неща с постенето – сирене от кашу, тофу, темпе, соево мляко, кокосово мляко (ммм!) (с ванилия и с какао…но го открих само в Англия/Австралия), мляко от всякакви ядки, опитах да си заквасвам мляко дори, хранителна мая и т.н. Определено беше приятен период на експериментиране от тази гледна точка и с удоволствие ще запазя тези продукти в менюто си. От друга гледна точка обаче все не знаех какво да ям, следователно консумирах огромни количества ядки и в един момент осъзнах, че съм пристрастена към ядки и тахани и си казах, че трябва да спра (тъй като изяждах по половин буркан с лъжицата). На няколко пъти се чудех дали да не приключа и да си направя любимата палачинка, а последната седмица имах два дни, в които буквално “bing-вах”, тъй като тъкмо се бях върнала от Англия, където нямах възможност да си готвя много и го карах на овесени ядки и салати, съответно първите два дни вкъщи налитах на всичко, което виждах. Може да е здравословна храна, но това определено не е здравословно за ума ми. Защото отново се върнах назад – 2 години назад, когато се тъпчех с понички, защото бях на 90 дневната диета и когато после плачех, че съм дебела и нямам воля и трябва да спра да ям. Онзи ден се почувствах точно така – бях се нахранила, а продължавах да търся нещо, за да си “дояждам” (тогава осъзнах, че трябва да започна да се храня с повече неща или по-често, тъй като не е нормално да искам да си дояждам след хранене). Този ден се чувствах много зле – сякаш отново се поддавам на лоши хранителни навици и не мога да се контролирам и т.н., а тъмо мислех, че съм открила прословутия баланс. Минаваха ми мисли как трябва да тренирам или да изляза да се разхождам и да горя калории, защото съм минала “лимита” за деня. Така за пореден път разбрах, че не съм човек на ограниченията и диетите. Нямам проблем да съм веган, дори ми харесва, чувствам се добре, но определено предпочитам да е личен избор, а не нещо ограничително като постите.

Така и разбрах, че всъщност вместо постите да ми дадат време да мисля, да съм спокойна и т.н., аз бях по-напрегната и по-притеснена, именно защото се връщах несъзнателно към старите лоши навици. Разбира се, като заключение мога да заявя, че съм много доволна, че направих този експеримент, защото сега знам, че за момента не бих го повторила, знам, че е крайно време да слушам тялото си, а не да ям определени храни и да се плаша от други. Радвам се, че издържах 50 дни и стигнах отново до тъмните кътчета на съзнанието си, точно защото сега мога да се издигна още повече и да надмина предишния си връх. Нали знаете…най-тъмно е преди изгрев слънце! Точно така се случи и при мен – най-тъмно беше точно преди да приключи.

Относно Великден и прословутите козунаци и “нищо няма да ти стане от една хапка” – когато спрях да консумирам захар (когато започнах да снимам документалния филм) реших, че това е просто проба и когато не ми хареса ще спра и ако ми се хапва сладко, ще го правя. Така няколко месеца по-късно си хапвах торти по поводи, но след пролетта на 2016 приключих и с това. Реших, че нямам нужда и последното ми сладко бе едно домашно мляко с ориз, май месец 2016г. Проблемът с козунаците идва от това, че ако бях решила сама, че искам да си хапна и имам нужда от сладкото и ми се хапва козунак, бих го направила, но реално съществува един натиск от семейството и роднините, че трябва да хапна едно парче, за да не обидя баба примерно или че от едно парче няма да ми стане нищичко, което е абсолютно вярно…просто всичко това би било на сила, а не защото аз съм поискала да си хапна сладичко. И знам, че ще ме накара да се чувствам зле. Защото или ще изпитам някакво странно чувство, че правя нещо на сила и реално е против всичко, което “проповядвам” или ще пожелая подсъзнателно да изям половината козунак, защото “така или иначе съм започнала”…. и в крайна сметка става един объркан кръговрат между това да не обидя някого или да не ме питат постоянно дали ще ям и между това да направя жертва (и да ям) и самата аз да се чувствам супер зле после.

Е, в крайна сметка има яйца (юху!) и зелена салата 🙂

Истината е, че е много трудно да продължаваш да вярваш в себе си и в убежденията си, когато всички около теб се съмняват, защото самият ти започваш да се чудиш дали пък си прав и дали наистина не си вредиш повече, отколкото да си помагаш.

Е, религиозни или не, постещи или не, ядящи козунаци или не, просто бъдете усмихнати, щастливи и със семейеството си. Нищо не е по-важно. Бъдете смирени, щастливи и вътрешно спокойно, а балансът и хармонията ще дойдат сами.

А тази седмица тествах пълния набор от барчета Leya – първият в света суров бар с пълнеж. Любимият ми е с малини и бадемов крем, но много харесах всички! Супер сочни и приятни са!

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия