Седмица 77 бе една от най-предизвикателните. Бях на лагер. На детски лагер. В Ястребино. И ако четете блога ми, знаете, че съм доста обсебена на тема храна и това какво ям. А както се досещате в този тип бази и лагери, храната не е точно био. За закуска винаги имаше нещо тестяно – филийки, макарони, баници и т.н., както и за следобедна закуска, съответно аз пропусках тези хранения, а закуската е най-любимото ми хранене за деня. За обяд често имаше някакви неща с млечни продукти, които също не консумирам. Там знаеха, че не ям месо и поне някой дни успявах да хапна малко леща или зеле. Вечер се събирахме с учителите и си правехме салата с домати и краставици (храна, йес!). Аз си носех няколко пакетчета ядки, но по 70 грама на ден не бе особено достатъчно. Последните дни открих една джанка и буквално се изхранвах с нея. След като се върнах и си хапнах любимия омлет, на следващия ден ми беше толкова лошо…просто защото съм яла.

Самият лагер беше страхотен, в крайна сметка знаех къде отивам и не съм и очаквала да е пиршество. Определено бе интересен опит от гледна точка на това човек да се напасва на различни неща и да може да оцелява във всякакви ситуации и въпреки всичко да прави компромиси…защото аз правех. Сигурна съм, че в повечето неща имаше брашно за сгъстяване и бяха приготвени със солидно количество олио и сол…но какво да се прави, човек трябва да яде в крайна сметка.

Лагерът беше по повод Еньовден и спазихме обичая да ходим за мълчана вода, да посрещаме изгрева и да имаме пръстенче, потопено във водата от най-възрастната жена и наречено с професията на бъдещия съпруг…на мен ми се падна археолог 😉

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия