Проядох риба. И това, с което се занимавах тази седмица бе рекламата на любимия ми ресторант Forest Food House. Ех, какви неща научих за ресторантите…вече изобщо не искам да ходя в ресторанти. Та те използват потресаващи продукти – месото се пръска с алгинати, за да е крехко, плодовете и зеленчуците с восък, повечето храни се замразяват или режат от предния ден, използва се потресаващо олио и маргарин, всички сосове и дресинги имат потресаващо съдържание…захарта им е най-малкия проблем (винаги си поръчвайте салата без дресинг!!!! …. просто си я овкусявайте със зехтин и оцет сами), дори когато уж използват хубави съставки, те пак не са. Тоест дори самите продукти да са добри, всичко като дресинги, пържене, приготвяне и т.н., не е ок…така че избягвайте много пържените или панирани храни … поне това е моят съвет, за да е малко по-щадящо организма.

Посрещнах July Morning спейки, защото вечерта бях на смяната на борда на Ротаракт, което е едно от любимите ми събития. А същия ден, взех най-безумното решение, а именно да вървя пеша от Виница (което не е проблем, тъй като е само около 6км), но го направих в 13 часа на обяд, когато беше единственият горещ ден във Варна, а именно 37 градуса. Е, оживях…но когато пристигнах, можех да мисля само за вода.

Ходих и на първия си плаж, даже се изкъпах веднъж 🙂

Защо постът ми се казва Риба ли? Дали за първи път опитах риба през живота си? Не.
Рибата никога не е била най-любимото ми нещо и винаги съм избирала сьомга за сметка на всички бели или морски риби. Както знаете преди година спрях да консумирам месо и главната причина за това е, че не смятам, че човек трябва да получава енергията си чрез мъртви животни и мъртва енергия, съответно това изключваше и рибата като опция. С всичкото ми здравословно хранене обаче и лишения и обсебване от това дали съм дебела и колко калории ям, достигнах до един доста лош период – на липса на енергия, на липса на мотивация, на липса на витамини и т.н. Семейството и приятелите ми започнаха да забелязват това и ме помолиха да започна да консумирам риба от време на време. След доста дърпане, аз в крайна сметка се съгласих и сега хапвам риба от време на време. Така преоткрих скумрията, ципурата и лаврака – риби, които никога не съм преполагала, че харесвам, а сега си облизвам пръстите. Може би е точно заради лишенията, заради липсата на храна и т.н. и просто ми е вкусно да ям нещо по-калорично и различно от зеленчуци. В никакъв случай не казвам, че изборът и решението ми да ям риба, въпреки че не ям месо е правилен. Даже е доста абсурден. Но реших, че ще избера здравето и себе си за този момент, докато се излекувам и изляза от този кръговрат. Напълно подкрепям тезата, че човек може да се храни напълно пълноценно само с растителна храна – тоест да е веган, но трябва да го прави внимателно и съзнателно, а не да го кара само на тиквички като мен. Защото аз все още се страхувам от някои храни като картофи и ориз в големи количества, защото ги виждам като калорийни бомби. Което пък води до дни с преяждане и т.н. – един доста лош кръговрат. Много е сложно човек да излезе от тези състояния, въпреки че осъзнаването им е едно добро начало.

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия