Емоциите и преживяванията са нещо интересно. За последните 2 месеца преживях толкова много нови емоции, което е интересно, защото винаги съм си мислела, че човек може да изпита краен брой емоции. Покрай шофьорските изпити, изпитах безумния стрес, притеснение и т.н. и наблюдавах нови реакции от страна на тялото си – обикновено в стресови ситуации ям, а в дадения случай ми се повдигаше при мисълта за храна. Крайниците ми трепереха, изобщо много нови неща ми се случваха. Беше ми непознато.

Покрай емоционалното хранене и изобщо драмите с храненето, открих какво е да достигаш дъното на емоциите и какво е да не знаеш как да се справиш със съзнанието си рационално – тоест как да мислиш и да вземаш решения, когато не чуваш нищо друго освен тънкия глас в главата си, които определено те насърчава към грешни действия.

Забелязах колко е лесно човек да се отнесе в маниите, обсебването, в това да се обезличи – да спреш да правиш неща, които обичаш, да спреш да се изявяваш креативно, изобщо по един или друг начин да изгубиш блясъка в очите си. Да се носиш по течението и да правиш едно и също всеки ден, точно като кон с капаци. Стигам до извода колко е важно човек да се предизвиква и да не спира да поема рискове, да продължава да бъде себе си, да търси себе си, да се изследва, да постига хармонията със съзнанието си, въпреки съпротивлението му, да бъде креативен, да бъде усмихнат, щур, изобщо да си живее живота, защото понякога малките неща са по-важни отколкото глупавите предрасъдъци. Понякога когато толкова навлезеш в нещо, забравяш защо го правиш и имаш нужда да се отърсиш от всичко, да оставиш всичко, да изхвърлиш всичко, да “почистиш” съзнанието, живота, дома си. Понякога човек има нужда от едно следващо утро. От едно следващо място, действие, съзнание…от един следващ момент и от една следваща усмивка.

Понякога всичко е по-просто отколкото го правим. Понякога имаме нужда от едно ново решение да променим всичко и да станем по-себе си и по-щастливи. Търсете.

Знаете,че опитвам да експериментирам с продукти и обичам всякакви нови и интересни неща. Отдавна следя страницата и историята на Cheese the Queen и честно казано вс еми беше много любопитно. Отне ми известно време да измисля как да си поръчам, тъй като се предлагат само в ресторант Soul Kitchen в София и ги няма в никакви магазини. Накрая успях, с доставка до Еконт във Варна. Йес! Поръчах си малка кутийка с трите вида сирена (класически, жълто (пушено с куркума) и зелено (с лимон, пипер и подправки) по 50гр всяко. Оригиналната им опаковка е 100гр. Е, останах безкрайно впечатлена. Класическото сирене ми идваше леко киселеещо, но това може да се дължи на прехода от София и че реално е било на топло. Пушеното е абсолютно невероятно и е все едно ядеш обикноврен пушем кашкавал, а зелено е супер ароматно и чудесно, въпреки че е леко пикантно заради пипера. Сирената са значително по-твърди от сиренето от кашу Сиренека (тоест двата продукта не са пряка конкуренция, защото са напълно различни), въпреки че Cheese the Queen съдържа кашу, бадемово мляко и хранителна мая. Всяко от трите вида сирена е ферментирало различно време, на което се дължи различната твърдост. Повече информация във видеото:

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия