Това беше последната ми седмица в България преди да замина за Шотландия. Разбира се, трябваше да бъде отбелязана подобаващо. Включваше излизане по повод годишнината от сватбата на родителите ми – ресторант The Bay на Дружба. Този ресторант бързо се превърна от един от любимите ми във Варна – невероятна атмосфера, а храната е изключително вкусна и интересна, тъй като е базирана на арабската кухня.

Пробвахме:

• Плато с разядки (тахини, хумус, тарама хайвер, мутабел, белени чушки овкусени с тахан, крем от чесън и арабски хляб)
• Мухамара (Разядка от червени люти чушлета, канела, орехи, магданоз и меласа от нар)
• Табуле (фин арабски булгур, листенца от магданоз, домати и фреш от лимон)
• Риба тон с гриловани зеленчуци
• Октопод на жар
• Арабско кюнефе (Хрупкав десерт с обезсолено сирене и шам фъстък сладолед)
• Хабиби (фин орехов блат, мед и тахан крем)

Разядките бяха чудесни, обожааааавам хумус! А, Мухамара много, много ни хареса на всички, тъй като комбинацията от люти чушки и канела беше чудесна.

Двата десерта бяха опитани от майка ми и баща ми, които останаха крайно впечатлени от десерта със сирене (кюнефе).

Седмицата продължи с дегустация на филе риба тон (отвътре трябва да остане розово и сурово) – вкусът е повече от невероятен. За първи път през живота си опитах и Миди Сен Жак.

“Мидата била известна още в Средновековието, но не заради вкусното си месо, а по религиозни причини. Името си получила, когато богомолците, които отивали до Сен Жак дьо Компостел в Испания, я възприели за свой символ. Всеки от тях донасял такава мида в дома си като доказателство за извършеното поклонение.

Интересен факт е, че според „Форбс” гребенката е включена в основните менюта на 20-те най-скъпи ресторанта в света. За разлика от някои други видове миди, „Сен Жак” имат два вида месо – бяло и червено. Бялото се нарича мускул, а червеното – корал. Ако мидите са пресни, месото се вади от черупката, измива се добре, подсушава се в абсорбираща хартия и се вари във вряла вода 7–8 минути, за да достигне кулинарна готовност.”

Може би имах твърде големи очаквания към тези миди – някак си очаквах да се топят и да са безумно вкусни като гъши дроб или нещо подобно. Мидите сами по себе си са страхотни, но нямат някакъв кой знае колко специфичен вкус. (А, може би трябва да са приготвени по различен начин?). Харесаха ми, но имайки предвид какъв голям деликатес са и как една порция, съръжаща 1 мида, струва 8-10лв, не бих казала, че са най-любимата ми храна.

Тази седмица (като за последно) бе и седмицата с опитване на още доста храна – козе сирене! Да, аз, която от половин – една година почти не консумира млечни продукти, най-накрая превъзмогнах себе си и си хапнах прекрасно, гриловано козе сирене. Признавам, беше чудесно. Също така се възползвах от възможността покрай много важен рожден ден,  да се почерпя със сурова торта (Сурова торта с лешник и смокиня) от Храна за любов. Една от сутрините закусвах с чудесен лимецов хляб с квас от пекарна Хатори, намазан с авокадо и поширано яйце! Обожавам хляба от Хатори – ако сте от Варна, задължително ги посетете!

За завършек на седмицата, на рождения ден, на който присъствах опитах (че даже и участвах в направата) на прекрасни пролетни рулца със задушени зеленчуци със сусамово олио (това е една от най-ароматните мазнини!)

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия