Стотна седмица! Еха! Сто нови храни, преживявания, приключения и страхотни (е, и не толкова страхотни) моменти! Благодаря ви, че сте част от това приключение с мен! Удоволствие е да описвам какво ми се случва и да преоткривам света всеки ден! Този блог е едно много специално място, където се чувствам себе си! Сто е само началото! 🙂

Тази седмица отнов опитах мноооого неща! Започнах с таханите на Hungry Squirrel. Отново пиша блог за една от курсовите ми работи за университета (да, имам хиляди блогове вече, ама наистина е приятно човек да пише и да споделя) … този път е за здравословното хранене в Абърдийн. Та, по тази линия попаднах на марката Hungry Squirrel (гладна катеричка), която е шотландска. Поръчах си пакет с 4 “пробни” бурканчета – всяко по 25 грама. 4те вида, които получих бяха:

ABC Crunchy: Бадеми, Кашу, Бразилски Орех, Морска сол
Cookie Dough Cashew: Кашу, Канела, Кленов сироп
Hazelnut & Cacao: Лешници, Макадамия, Агаве, Какао, Морска сол
Chai Spiced Almond: Бадеми, Канела, Джинджифил, Карамфил, Кардамон, Кориандър, Карамфил и Индийско орехче

Тук може да прочетете повече и дори да гледате видеото, в което ги опитвам

Седмицата продължи не с какво да е, а със спагети от черен боб! Ако си спомняте бях опитала талиатели от едамаме, а сега си взех тези на същата марка. Хареса ми определено. Направих си ги с морски дарове. Имат различен вкус от обикновени спагети, да, но определено мног ми харесаха и пак бих си купила. Харесва ми, че марката има толкова различни видове безглутенови продукти.

И хайлайтът на седмицата: Food Story!!! Food Story е по мое мнение най-хубавото заведение в Абърдийн. Не съм ходила в много ресторанти тук в интерес на истината, но това е точно заведението, което отговаря на представите за здравословно заведение, подходящо за така наречения феномен хора – foodie – “a person with a particular interest in food; a gourmet.”  Напоследът реших, че ще изляза от ограниченията и out of the box, in general и ще започна да живея напълно!

Излизайки от порочния кръг на хранителните разтройства е доста трудно и е постоянен процес, но определено полагам доста усилия. Осъзнаването на проблема започна още в края на лятото, когато започнах най-накрая да виждам на снимки размера на ръцете и краката си. Когато погледнах ноктите и косата си, когато погледнах себе си. Когато видях, че ентусиазмът ми го няма, креативността ми я няма. Мен ме няма. Ето тогава разбрах, че си липсвам и че ми писна да се въртя в този кръг и да живея със собствените си мисли, каращи ме да меря грамажа на ягодите, които ям или да се чувствам виновна, че съм яла ядки, а съм още гладна. Осъзнавайки всичко това и споделяйки с близките ми хора, започнах бавно, бавно да се завръщам към себе си. Все още има моменти на слабост, все още има много, много моменти на такива мисли, но пък всеки ден се боря и полагам усилие и това е хубаво. Имам цел в живота. Тук, в Абърдийн, съм доста по-заета (thanks, uni!) и не е толкова лесно да се обсебвам от храна.

Реших обаче, че ще пиша дисертацията си (или финалния проект) на тема хранителни разтройства (повече за това в следващия пост) и че това е тема, която ме вълнува и определено ще е много интересно да “проуча” всичко това и да разбера истинските психологически причини и т.н. Покрай тази тема и покрай блога, с който се занимавам (здравословно в Абърдийн), ми се “наложи” да посещавам разни заведения, за да им пиша ревюта. И така, се озовах във Food Story. От скоро имат и втори етаж, който е като магазин. Но сега не само посещам магазина, а дори ходя да хапвам там. В петък обядвах. Салата с моркови и рукола + сатай със сладък картоф и нахут (+ фъстъци и стафиди) и това беше излизане от зоната на комфорта -> знам, че фъстъците не ми се отразяват много добре и също така веднага се попитах “ами стафидите дали са без добавена захар?”, “какъв е сосът?” и т.н. и т.н, но въпреки това си го купих и беше много, много вкусно! Имах късмета да имат и сурова торта – лайм и авокадо. Винаги имат десерти, но те не са без захар обикновено, а са вегански браунита и т.н. Но тази торта беше божествена – уникално мега заради авокадото и банана, от които беше направен кремът. Опитах се да изключа мислите си колко калории е и й се насладих напълно!

Още в петък планирах, че в неделя ще отида да закусвам там. Все пак трябваше да отпразнувам стотната седмица, нали? Съквартирантката ми беше на работа и аз бях сама цял ден. Взех си лаптопа и отидох още сутринта в заведението! Ето и кратко описание на преживяването:

Днес приветствам неделя с brunch навън  Преживяване, което е излизане от комфортната ми зона. Абърдийн има едно прекрасно заведение (F o o d S t o r y), което приготвя здравословни неща. Имат си и традиционна Палачинкова неделя – от 11 до 15 часа. Е, тази неделя, реших, че ще отида там, за да опитам прословутите им палачинки (все пак аз съм най-големият любител на палачинки), да пия ароматно кафе и да поработя малко. Просто ей така, сама със себе си 🙂 В 11:10 вече имаше опашка и хората нетърпеливо поръчваха. Кафенето е препълнено час по-късно, мирише на кафе и на захар. А, аз стоя в единия край, с лаптопа, наблюдавайки как всички хора си говорят и се забавляват, заведението е украсено с коледни лампички и е едно такова….хубаво…просто ти пълни душата с емоции.

А, палачинките? Е, те не бяха лоши 🙂) Но някак си несрамежливо си признавам, че харесвам моите си повече. Все още съм в захарна кома, въпреки че нищо нямаше добавена захар. Палачинките са веган и без глутен – тоест са без яйца…което ги прави доста по-плътни и наситени. Основата им е бананова и използват оризово брашно. Бяха доста хубави и сами по себе си сладки. Като добавка можеше да се добави йогурт (което определено е нужно, за да неутрализира сладоста на всички останали добавки), но имаха само обикновен йогурт и соев. След като разпитах, се оказа, че за жалост, соевият е подсладен, тоест има захар…и аз не си взех от него. Другото нещо, с което доста се гордеят е гранолата, която си правят тук – има два вида – със супер храни и такава без ядки за хора с алергия. Взех от superfood гранолата, която много ми хареса – имаше лешници, кокос, пукан ориз, годжи бери, семена, филирани бадеми, овесени ядки … и може би други неща, които не идентифицирах. Вероятно е използван мед или друг сироп.

* В последствие разбрах, че използват агаве и даже си купих от гранолата за вкъщи, много ми харесва!

Друга добавка беше плодовият компот, за който ме увериха, че е просто варени плодове с подправки и няма захар (а, дано!) – беше много приятен. Доста сладък, но някак умерено. Не знам какви точно бяха плодовете – но бяха умекнали и наистина много ароматни. И, последната добавка бяха пасираните фурми, които признавам ми дойдодха в повече и дори не ги изядох. Мисля, че ми сложиха доста от тях, тъй като нямах йогурт и чинията ми стоеше по-празна. Пюрето си беше супер, но да изядеш 1-2 чаени лъжички, а аз имах поне 2 супени. Направо изпаднах в захарна кома, казвам ви 🙂) Ако имаше йогурт, това щеше да балансира цялата сладост на всичко.

Отгоре покапаха палачинки със сироп от агаве (имаше и кленов, и можеше да ги поръсят и с печени кокосови парченца, но аз вече имах в гранолата).

Насладих се и на чаша ароматно дълго кафе. Всъщност исках да си поръчам лате или нещо с мляко, но … нямаха кокосово мляко, а единственото, което имаха – бадемово – беше подсладено също. Така че заложих на любимото черно кафе!

Е, не съм сигурна, че ще превърна палачинковата неделя в традиция, тъй като наистина ми дойде доста сладко, а и моите си палачинки определено са супер вкусни, но все пак много се радвам, че реших да направвя това. Когато спреш да ядеш разни неща, винаги го има този страх да се храниш навън, но този път реших, че няма да обмислям толкова много колко захар има, какви сиропи, колко са естествени и т.н. Реших, че ще си позволя да се “потопя” във въглехидратния свят и ще се насладя на чувството да. ми е твърде сладко. Че ще се доверя на любимото си заведение и че не е голяма работа дори ако в храната ми има захар – няма нищо лошо в крайна сметка, нали? Уча се да съм по-смела, по-отворена към света и по-балансирана. Защото всяка крайност вреди. Дори когато не консумираш много неща – като захар, глутен, пакетирани храни и т.н., трябва много добре да знаеш къде да поставиш границата, преди това да започне да обсебва ума ти, да пречи на социалните контакти и да отнема от идентичността ти. Защото няма значение колко си здравословен физически, ако психически си ограничен и умът ти страда, нали?

Хубава неделя!

---

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

 

---

х Анелия