Супер импулсивно реших да придружа баща ми до Пловдив и София за два дни. Тръгнахме много рано сутринта, а в Пловдив бяхме на представяне на книга. Състоя се и една много дългоочаквана среща, но за нея ще ви разкажа след няколко седмици. Запознах се с някого, с когото скоро ще имаме много истории заедно. Вечерта бяхме при роднини, което беше много приятно и които ни угояваха много. Но пък хапнах паста с мнооого босилек и пресен доматен сос и козе сирене, току-що донесено от Гърция.

На следващия ден тръгнахме към София и в рамките на 6-те часа, които бях там, успях да опитам няколко неща, на които отдавна се каня. Разбира се, преодолявайки всичките си предубеждения. Отидох до Братя Хлебари и си купих кроасан. Но не какъв да е кроасан, а такъв с квас! И с масло! И с шупли! И истински! Беше най-вкусното нещо, което съм яла. Е, добре де, най-вкусният кроасан, който съм яла. Не съм хапвала нещо такова от годиниии, просто защото няма къде да ям кроасан с хубави съставки, а приготвянето му е много, много трудоемко. Даже не го снимах, толкова беше вкусен. Но тук може да видите как изглеждат.

Знаех, че има захар, знаех, че има и мляко и глутен….тоест все нещата, които избягвам. Но любовта и желанието, които са вложени, си струваха! От доста време следя Братя Хлебари онлайн и знам, че дълго време експериментираха, докато намерят най-добрата рецепта. Определено и захарта и млякото, и брашното си струваха!

След като вече бях започнала с “нещата, които не ям” реших, че поне ще опитам още вкусотии! На път за сладоледа на Савина (Savini Gelato), който от доста време искам да опитам, си взех пълнозърнеста баничка с тофу, сушени домати и маслини от Слънце Луна. И тя беше мнооого вкусна и точно това, което ми се ядеше. И кроасана, и баничката бяха двете неща, които отидох да си взема с ясната представа, че искам точно това!

И така…Savini! Може би една от причините да искам да отида до София. След като предния път бях в Gelato&Latte и бях повече от очарована, исках да опитам и другото здравословно джелато в София, за да съм сигурна в избора си. Навън валеше леко, но това не ме спря. Мястото е малко и бяло, има няколко канти със сладолед, които са различни всеки ден. Момичетата бяха много любезни и ми предложиха да пробвам. Много исках джандуя, но нямаше, та се спрях на лешник. Чудех се между лавандула и страчатела с роза, но след като опитах и двете, се спрях на розата. Това, което ме впечатли в сладоледа е, че се добавят фибри, за да се преработи по-лесно захарта. Не предлагат фунийки, защото чакат доставка от Италия на такива със зехтин, а “купичките” са биогразградими. Цената за 2 топки бе 5лв.

Според сайта им съставът на лешника е: био лешници сорт “Tonda Gentile Trilobata”, краве мляко, тръстикова нерафинирана захар, сироп от маниока, боабаб, а на страчителата краве мляко, животинска сметана, захар, какаова маса, какаово масло, Бурбонска ванилия, нерафинирана тръстикова захар, боабаб (като моята бе с роза).

Като цяло мнението ми е, че сладоледът, разбира се, е много вкусен, но може би вече бях предубедена, тъй като бях опитвала този в Gelato&Latte. В Savini сякаш сладоледът бе по-креообразен и млечен, и се топеше много бързо. Също така ми се стори доста сладък, някак накърваше на захар, особено този с розата, поне за мен, тъй като нали не ям много сладко. Лешникът бе много вкусен, все едно ям лешников тахан (а, аз тооолкова го обожавам!). Една от причините, поради които може би не останах безкрайно впечатлена е, че бях сама и някак си нямаше с кого да споделя момента.

Няколко часа по-късно с баща ми неочаквано решихме да си тръгнем от София. Бях планирала вечеря, закуска на другия ден и какво ли още не…София в моите предстви е кулинарен туризъм…или foodie-ing както го наричам аз. Много исках да опитам нещо в Bagri (но те отново! не работеха) и Irituali и разбира се, да закуся в Cafe Parallel 43. Между другото пих кафе там и още веднъж затвърдих мнението си, че мястото е невероооятно! Има бананови палачинки, авокадо тост с хляб от лимец (това винаги е било мечтатата ми!), омлет със спанак и козе сирене, всякакви сурови тортички, кишове и изобщо е у-н-и-к-а-л-н-о! Кафето им е страхотно, всичко е чисто ново, а атмосферата невероятна! Намира се точно до Южния парк!

Та след като решихме, че си тръгваме, а аз вече имах план как на следващия ден ще ям сладолед и в Gelato&Latte, просто ей така, за да ги сравня, да опитам и там и да си тръгна спокойна за Варна…та реших, че спокойно мога да изям още един сладолед и да приключа захарния си ден в София хахах!

Пристигнахме! Още в началото ми стана усмихнато и позитивно! Там е толкова красиво, уютно, отвън има масички и е зелено! Реших, че и тук ще хапна лешник…но реших и да експериментирам с втория вкус и избрах черен сусам. Бях повече от безкрайно щастлива да открия, че има розови и черни фунийки! Розовите са с прах от цвекло, а черните с активен въглен. Както вече съм разказвала те сами си пекат фунийките и са ТОООЛКОВА вкусни!

Лешникът, разбира се, бе превъзходен, а черният сусам…хм…странен! Стори ми се леко горчив, но пък си го изядох. Не знам дали бих си купила втори път, но пък беше интересен експеримент. По принцип съм голям фен на сусамов тахан и мога да го ям с лъжицата, но както знаете има различни видове….белен, небелен, суров, печен и т.н., което води до доста различни вкусове. Фунийката – ами безкрайно вкусна!

Имаха и няколко вида кафе и много подробно ни обясниха какви са, кой е по-силен и т.н. Накрая, след като отсервирахме чашките си, се оказа, че собственикът (може би), който стоеше на масата с  Роси (от Master Chef), ни забеляза и в знак на благодарност ни почерпи с топка сладолед. Познайте какъв беше? Черен сусам! Може би защото това беше интересният им вкус за деня. С баща ми си я разделихме … даже вече ми се стори значително по-вкусен и не толкова горчив и усмихнати до уши се качихме в колата за Варна! Определено Gelato&Latte е фаворит и печели всичките ми симпатии! А, и то си личи….по начина, по който гледам фунийката с разтичащо се джелато!

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия