Седмица 177. Италия и Гърция – Неапол + пицата!

Завърших! Това заслужава някакво отбелязване, нали? Решихме да си направим кратка обиколка из Италия и Гърция. Родителите ми пристигнаха във Флоренция с кола. Останахме няколко дни там заради дипломирането ми и обиколихме за последно любимата ми Флоренция, посетихме Чинкуе Тере както споменах в предишния пост и ето че дойде време да напуснем града, който беше мой дом за последните 9 месеца.

Събрахме багажа, натоварихме колата, купихме червено вино Кианти (региона в Тоскана, в който се отглежда този сорт грозде) и бяхме като типични туристи, тръгнали на път – почти нямаше място в иначе голямата ни кола…човек някак се увлича като знае, че е с кола 🙂

  • В понеделник сутрин тръгнахме. Първата ни спирка беше Арецо. Навън беше безкрайно облачно, но все пак не успя да ни завали. Оказа се обаче, че в понеделник по обяд в Арецо нищо не работи. Повечето магазини или почиват или имат нещо като сиеста между 12 и 16 часа. Градът беше доста пуст, но пък иначе много симпатичен. Знаете как се прехласвам по италианските градчета. Слави се като един от най-богатите в Тоскана заради златарските магазини. Разходихме се набързо и отново потеглихме. Имаше уличка с няколко места, които се наричаха chiantineria  – място, където продават вино Кианти. Бяхме спрели на паркинг Pietri – пътуването с кола се оказа по-сложно, тъй като в Италия навсякъде по улиците се плаща (на машина) или трябва да си търсиш подземен паркинг. Самите магистрали също са платени (има toll такси през няколко километра), а всички карат като ненормални и наистина се изискват нерви, за да не се блъснеш или изнервиш безкрайно много. За сметка на това има страхотни “комплекси” покрай бензиностанциите, често от веригата Autogrill, където има не само магазин, но и много хубава и разнообразна топла храна, готвена на място + слънчеви панели на паркинга.
  • Продължихме към следващата спирка, а именно Перуджа. Бяхме решили да спим там. Градът е доста хълмовиден, но и доста интересен. Имаше ескалатори от паркинга към старата част (както в Сиена). Старата част е в големи баири и цялата в малки, тесни, задни улички, които, бих казала, са доста криминални. Не съм сигурна, че бих минала по тях през нощта. За жалост ни беше супер студено и разгледахме централната част за около час и нещо. Върнахме се в хотела и решихме да вечеряме там, където пък се оказа, че ресторантът затваря в 21 часа, което беше безкрайно странно.
  • На следващата сутрин първата ни спирка беше Асизи (вече област Умрия), където майка ми много искаше да видим една от църквите – Базиликата Св.Франциск (обект на ЮНЕСКО). В нея има две църкви  – стара и нова. И двете са с фрески, а новата (upper church) е пример за ранен готически стил в Италия (вижте в снимките) – определено много интересно място и се радвам, че спряхме и там.
  • Няколко часа по-късно пристигнахме в Неапол. Доста се чудихме къде да отседнем и накрая решихме все пак да изберем по-централно място, което обаче да има паркинг. Другата ни опция беше почти извън града, но не знаехме как ще пътуваме. Избрахме хостел (в който имахме самостоятелна стая) и който имаше паркинг. Трудното обаче беше НАМИРАНЕТО му. Джи-Пи-Ес-ът ни твърдеше, че сме пристигнали, но ние не откривахме мястото…Прочетохме, че официалният вход е по стълби, в близост до една църква. Това ни принуди да караме около 3-4км по единствената главна улица наоколо, докато успеем да обърнем. Този първи час в Неапол беше меко казано лудница. Бях чела, че там карат лошо, но това не го очаквахме. Хиляди коли, движещите се без да им пука, постоянно свирещи, изпреварващи те едновременно от ляво и от дясно + мотористи, които просто си карат между колите и често изправарват, влизайки в насрещното, тъй като улиците са твърде тесни. Няколкото пъти, когато мотор влезе в нашата лента, почти се наложи да спрем. Представете си и павета по улиците… всичко създава меко казано безумно напрежение. Както казах на родителите си, ако аз карах, щях да спра, да сляза, да кажа, че повече няма и сантиметър да карам…и за по-сигурно да се разплача 😀 В крайна сметка след няколко телефонни разговора, спиране на платен паркинг и т.н., успяхме да разберем как се влиза в хостела, а именно през гаражна врата, няколко номера по-нагоре, която някой трябвало да ни отключи… И след като на последните секунди преди да влезем в паркинга, почти участвахме в катастрофа с моторист, официално казахме, че няма да мърдаме колата докато не си тръгнем от Неапол.
  • Дойде време и за най-важната част от Неапол – ПИЦАТА! Може би знаете, че това е родното място на пицата. В Италия има два вида – неаполитанска (с тънък център и дебела коричка) и римска (равна). Още преди няколко седмици бях започнала с проучването и знаех, че има две много, ама много известни места – Sorbillo и Da Michelle, която е известна от филма “Яж, моли се и обичай”, където Джулия Робъртс казва, че това е най-вкусната пица на света. Там обаче предлагат само две опции – Маринара и Маргарита. Ние се запътихме към Сорбило. Пицарията отваряше в 19ч (имат няколко часа почивка между обяда и вечерята) и бях подготвена, че се чака дълго. Отиваш и отпред вече има опашка. Откриваш “човека със списъка” казваш си името, колко души сте и чакаш. Евентуално по някое време ще те извикат по високоговорителя. Най-доброто е, че отсреща има малко магазинче, което продава вино за 2 евро чашата и всякакви други напитки (те май са най-печелившите от цялата еуфория покрай пицата хаха).  Ние чакахме само 40 минути и накрая бяхме извикани. Като цяло беше доста вълнуващо преживяване да чакаш толкова дълго. Влязохме и се оказа, че заведението е доста голямо, а менюто също – имаха повече от 2 страници пици. Цените обаче бяха уааау! Маргаритата беше само 4 евро (за сравнение във Флоренция започваха от 7-8 евро), а това тук беше едно от най-туристическите и известни места в града – можеха да си позволят и по-високи цени. Пицата беше огрооооооомна! Беше вкусна, не мога да кажа дали най-невероятното нещо на света, тъй като когато си чакал 40 минути и си чел толкова много, вече не знаеш какво да очакваш хаха. Беше наистина много, ама много тънка, че чак не можеш да хванеш парчето и леко влажна в средата. Все пак смятам, че преживяването си струваше и изобщо не съжалявам, че отидохме и че чакахме толкова. На следващия ден на обяд попаднахме съвсем случайно на друга пицария, където пак имаше опашка за настаняване (какво става в тоя Неапол?!) и пицата беше мнооого вкусна! Имаха специален вариант с рикота в коричката, оформена като звезда. Имаха и опция за 8 парчета с различен вкус. Йеее!!!
  • Като цяло Неапол е странен, пренаселен град – странен в сравнение със северна Италия. Успяхме да се качим на хълма (не разбрахме как да си купим билети за фуникуляра и се наложи да вървим), но пък гледката към Везувий беше страхотна. Разгледахме по-модения център, крайбрежната алея, няколкото дворци, които има в града – един от които се нарича Замъка на яйцето. Една от вечерите заваля такъв проливен дъжд (добре, че вече бяхме яли пица), та се наложи да останем в хостела. там пък се оказа, че има опция за Happy Hour – купуваш си питие и има вечеря без да плащаш – така известното Aperitivo в Италия. Имаше салата с паста, което беше пееееерфектно, имайки предвид колко бяхме уморени и как валеше – никакъв шанс да търсим ресторант.
  • Друго шантаво нещо в града е, че всичко е толкова тясно, че хората простират на сушилници по улицата и за по-сигурно, ги завиват с найлони, за да не се пращат от колите. Буквално вървиш по улицата и заобикаляш чуждото пране. Разбира се, често виси и от терасите. Много от апартаментите имат за вход висока, вита стълбичка, по която едвам се минава. С две думи – безумно тясно е.
  • Преди да си тръгнем се отправихме към Помпей. Бяхме отделили около 2 часа, за да разгледаме руините. Наистина мястото е голямо, малко трудно се оправяш без гид – ние уж четяхме от една книга, която си купихме, но и картата беше доста трудна за разбиране -> номерацията на обектите напълно несъответстваше. Беше ми интересно и наистина съм впечатлена от мащаба на всичко, което е останало – колко е достоверна историята и колко е древно мястото само можем да гадаем обаче.
  • След пълната лудница в Неапол, тръгнахме надясно – към другото крайбрежие или иначе казано Бари. Както ви разказах, по магистралите има доста заведение и хубави отбивки….да, ама не! Оказа се, че това е само в северна Италия и тук не само че почти няма никакви отбивки, но и прословутият Autogrill е съвсем миниатюрен, има само пакетирани сандвичи и няма нищо общо с гиганските места, които бяхме видяли преди. Явно наистина южна Италия е доста бедна (или пък не пътуват по тези магистрали?!). В крайна сметка ядох оризовки и яйца (които бяхме сварили в хостела) в колата хаха!
  • Стигнахме и до Бари – навън за жалост беше доста студено и почти валеше. Градчето много ми хареса, въпреки че разгледахме само старата част за около час и умирахме от студ. Стилът обаче е супер средиземноморски – бели къщи, цветя навсякъде – изобщо страшна красота. Съжалявам, че нямахме повече време, защото беше много симпатично място.
  • От Бари се качихме на ферибота за Гърция. Маршрутът ни беше Бари – Игуменица, който тръгва към 19:30ч и пристига около 5:30 там. Бях абсолютно изненадана от ферибота и удобствата, които предлага. Бях готова за нещо супер неприятно, малка кабина, нищо за ядене…а, се оказа, че има огромен бюфет ресторант, магазини, забавления, лоби бар. Каютата си беше сравнително малка, разбира се, но пък 3-мата се събрахме чудесно в нея. Нашата беше без прозорец (защото бяха безсмислено скъпи), но пък все пак решихме да имаме каюта, а не да се наложи да спим по седалките, тъй като щяхме да пътуваме и на следващия ден. Преживяването с ферибота беше много приятно. Ние започнахме с пиенето на вино още преди да отпътуваме и се забавлявахме :))
  • В ранни зори пристигнахме в Гърция -> ПЪРВОТО ми ходене в Гърция, за което бях суууупер развълнувана. Разбира се, в 6 сутринта още няма никакъв живот. Спряхме да пием кафе на първото кафе/ресторант, което открихме (въпреки че и там ми направи впечатление, че няма много отбивки по магистралата – даже изобщо….но пък поне има магистрала!) Другото шантаво беше, че в 7 сутринта освен кафе и сладки закуски, ни предлагаха и пилешка супа и разни манджички. Което си обясних с факта, че вероятно изморени шофьори на ТИР-ове спират често там.
  • Първата ни спирка беше Верия, където майка ми искаше да разгледа библиотеката, която е печелила някаква награда. Направихме и бързо кръгче из града. Бях приятно изненадана колко е оживен и колко мнооооого хора има по всички кафенета. Минаваше 12 часа, аз вече бях гладна (бяхме станали в 5…..), но пък се оказа, че обядът никъде не започва преди 13ч…та не можахме да хапнем там. Продължихме към финалната цел, а именно Солун. Бяхме решили, че ще останем да спим там и че това ще е градът в Гърция, който всъщност ще разгледаме.
  • Пристигнахме и към 14:30 мега, мега прегладнели успяхме да седнем на първото заведение, което открихме. За гръцката кухня знаех доста – най-много се точех на морските неща (все пак след всичката италианска паста…). Нашите хапнаха мусака, която за разлика от нашата имаше супер дебела заливка и беше доста различна отвътре (с патладжан, кайма и т.н), а аз хапнах пълнени пиперки с ориз. Разбира се, не пропуснахме и гръцката салата, която беше огромна и мнооого вкусна.
  • Разходихме се из града, който се оказа симпатичен. В моите представи беше нещо средно между Италия, Испания…България. Още от самото начало знаех, че Солун не е типичната Гърция и със сигурност е доста по-различен от Атина например. Успяхме да разгледаме повечето забележителности за един ден и вече беше мнооого горещо (най-накрая успях да съм с пола!). За вечеря заложихме на октопод (така го чаках!), пълнен калмар с моцарела и пипер, дзадзики (или салата снежанка) и много симпатичен печен патладжан с моцарела отново.
  • На следващата сутринта в хотела закусих яйца, но опитах и от киселото им мляко – много, ама много гъсто и вкусно – доста различно от нашето. Последната ни спирка беше Кавала – където обядвахме – този път риба на скара, гръцка салата и прословутите сармички – постни лозови с ориз. Дори сервитьорът говореше български. Направих си красиви снимки на морето, купихме си череши и разбрах защо българите идват на море тук – определено е много красиво и се отправихме към границата.
  • Минахме границата и с последни сили решихме, че ще се приберем до Варна, а няма да оставаме да спим някъде. След още няколко часа път, си бяхме вкъщи – уморени, но пък много щастливи от пътуването.

 


HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

 


х Анелия

Share

Leave a Reply