Обичам много приключенията. Още повече, когато са кратки и вълнуващи. Точно такова беше и пътуването ни до София. За по-малко от 24 часа, но пък с обиколка на някои от любимите ми места. Започнах с Братя Хлебари и кроасаните с квас, които помнех като божествени. За жалост сега бях малко по-разочарована, но не знам дали защото са промени рецептата и кроасаните или аз цяла година съм живяла със спомена за тях и само съм се прехвасвала.
Взехме си 3 вида – нормален, франджипан (с бадеми, ликьор и тн) и с шоколад. Франджипанът беше доста по-тежък от останалите, но пък много ароматен и наистина сладък. Кроасаните не бяха това, което очаквах и както ги помнех, но все пак бяха много вкусни. Умирам за кроасани, но не ям, защото всички са замразени и никога не са приготвени на място. Още повече с КВАС!
Миналия юли съм ги описала така: “Отидох до Братя Хлебари и си купих кроасан. Но не какъв да е кроасан, а такъв с квас! И с масло! И с шупли! И истински! Беше най-вкусното нещо, което съм яла. Е, добре де, най-вкусният кроасан, който съм яла. Не съм хапвала нещо такова от годиниии, просто защото няма къде да ям кроасан с хубави съставки, а приготвянето му е много, много трудоемко. Даже не го снимах, толкова беше вкусен. Но тук може да видите как изглеждат.”
Обядът също беше леко разочароващ. Много се чудехме къде да отидем. Аз исках да опитам Багри или Кръг, но не работеха в понеделник. После мислехме за бургер, после за други неща…и накрая, вървейки уж към бургерите видяхме Кактус – заведението на шеф Манчев и решихме да седнем там.
Поръчахме си обща салата с козе сирене, която беше хубава, въпреки че имаше много сладко върху сиренето и дресинг (а, аз никога не харесвам дресингите в заведения, защото са пълни с безсмислени съставки). Аз реших да заложа на тофу (никога не бях яла в заведение) и останах супер разочарована, защото тофуто беше меко (silken tofu) и изобщо не беше овкусено, нито запечено, нито нищо….Отдолу имаше зеленчуци в дометен сос като тиквички, патладжан и тн, което беше ок, но отново липсваха подправки и вкус. Като цяло бях супер разочарована. А. опита бузи, които бяха сервирани с кореноплодни.
Разхождайки се из София, минахме и покрай новото място на Vanilla Kitchen. Нямаше как да не вляза там. Взехме си 2 торти, на които нямам никаква снимка и които ядохме на следващия ден в 00 вечерта…и вече нямаха вид за снимка…но O.M.G бяха толкова невероятни. Най-вкусните торти, които съм яла…или поне моментът беше такъв. Едната беше поколадова, а другата кайсиева. Vanilla Kitchen е едно от малкото места, които правят наистина качествени и истински торти. Без добавки, без консерванти…само с хубави продукти. И аз отдавна си мечтаех да ги пробвам. Не пропуснах да се снимам и до мега якия надпис.
Ако сте чели постовете от предното лято, може би знаете, че за мен София = Gelato&Latte. Вече имат и нова локация, а именно във Сан Стефано Плаза. Отидохме там и аз, прехласвайки се по всичко, още преди да съм го опитала, бях мега щастлива. Взех си лешник, малина, лавандула…и не помня дали имаше нещо друго? Сладоледът им ми е любим и винаги ще ги препоръчвам, обичам и ще ги чакам във Варна…
Пътувахме с влак и самолет и въпреки че беше доста изморително, прекарахме страхотен ден, който разнообрази ежедневието ни и ни вдъхнови за доста нови неща.
През седмица опитах и ванилов пудинг, който приготвих с кокосово мляко. Като малка много обичах всякакви кремчета, вземах си постоянно тези на Др. Йоткер. Скоро видях ванилов пудинг със състав само царевично нишесте и ванилия и с радост си го купих. Добавих кокосово мляко, кленов сироп и ммммм! Беше доста добро.
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
