Този уикенд бях на страхотно пътешествие. Кратко, но уникално красиво. И много, много студено. Бяхме в Южната част на Западна Австралия. Пътуването започна в 7 сутринта в петък. Няколко часа сън в автобуса, няколко спирки покрай океана. Видяхме най-дългия дървен кей в южното полукълбо (почти 2км) (Busselton Jetty). Продължихме с разходки покрай океана и различни, невероятно красиви скали.
Следващата ни спирка беше уникално красивата пещера Lake Cave. Признавам, че в началото очаквах да спрем в някаква дупка и да ни разкажат как това е пещера. Но изведнъж след като стигнахме до “дупката” се оказа, че има надолу и навътре и се озовахме на уникално красиво място. След много стъпала надолу, стигнахме до пещера, в която има доста вода и много, много скални образувания – познатите сталактити, сталагмити и сталактони, но и страшно интересно образование, което бе наречено suspended table. Слагмитът е достигнал почти до дъното и е образувал като подложка по себе си, която обаче не докосва водата, а “плува” и стои над нея. (Загледайте се в снимката отдолу!). Екскурзоводът обаче беше най-интересното нещо, защото той направи това кратко приключение под земята така вълнуващо. Освен че разказа стандартната история на пещерата, накрая ни накара да седнем на място, където се вижда цялата пещера и каза, че ще загаси осветлението. И така и направи – показа ни какво е истинска тъмнина. Нали знаете как дори когато е тъмно, в действителност е светло? Е, под земята не е така. Помоли ни да изгасим всички телефони и светлини и няколко минути наистина бяхме в пълна тъмнина и пълна тишина. Чуваха се само водните капки. Неописуемо усещане! Самата пещера беше “екипирана” с много осветление, което се включваше от различни места и автоматично осветяваше части на пещера, докато ние слушахме за тях.
Посетихме и винарна! Да! И дегустирахме различни вина или по-точно 1 розе, 3 вида бяло и 4 вида червено. Бяха наистина страхотни и с много интересни нотки, включващи рубарб и други плодове. А, последното червено беше наистина уникално, името му беше Icon.
Настанихме се в нещо като хостел или както се нарича тук – backpackers. Последва и първата ни вечеря. (Разбира се и на това приключение дегустирах нови храни или по-точно ястия). Екскурзоводът ни (шофьорът) носеше храна за всичките три дни. Безброй кутии. Пакетирани храни, плодове, много бурканчета и няколко сготвени неща. Сварихме набързо макарони и той извади огромна кутия с къри. Затоплихме кърито и всеки се нареди, за да си сипе с черпак макарони, къри и обилно да ги поръси с кашкавал.
Чувствах се точно като на американска екскурзия от филм. Бяхме 12 души в малко бусче, което се движеше из пустошта и слушахме музика вътре, готвехме си сами в голяма кухня в хостел и после се топлехме до камината.
През цялото време беше ужасно студено и на следващия ден сложих две блузи, яке и шал и общо взето всичко, което си носех. И пак ми беше студено!
Съботният ден започна с изкачването на евкалиптово дърво (Gloucester tree), което се оказа второто най-високо дърво в света, което е служело за наблюдателница за пожари. 72 метра. Времето беше лошо и валеше дъжд почти през цялото време. По самото дърво имаше забити огромни, метални колове и ние се катерихме по тях. Стигнахме първата площадка. Стояхме там сигурно 15 минути и аз лично се вайках през цялото време и цялата треперех. Обмисляхме да слизаме, но ни казаха, че отгоре е наистина красиво. В този момент реших, че човек трябва да предизвиква себе си и да поема предизвикателствата, защото така израства. И тръгнах нагоре. Мокра, трепереща, усещаща целия адреналин, но беше хубаво чувство. Стигнахме втората площадка и се оказа, че има още 3-4 метални изправени стълби нагоре, които реално вече не се вият около дървото, ами просто се изкачват по клоните му. Стигнахме върха и бяхме над цялата гора! Да, над мъглите, над листата. Беше много красиво!
С уплаха тръгнах надолу и по едно време краката ми трепереха толкова много, че не бях сигурна дали ще уцеля стъпалото. Но разбира се, слязох. Трепереща, но ухилена. Много ухилена. Приключенията са това, което ни кара да израстваме.
Дървото и стъпалата, по които се изкачвахме
Гледката от върха
Продължихме към други дървета, където вървяхме по нещо като мост между евкалиптови дървета (Karri trees). Този “мост” доста се клатушкаше, но определено беше много интересно. Видяхме огромни дървета с огромни дупки в дънерите. Да, повечето бяха кухи.
Посетихме най-красивия плаж на света. Признавам, снимките ми изобщо не могат да покажат красотата му. Съвсем малко, забутано плажче с бял пясък между много, много скали. За да стигнеш до него, трябва да изчакаш вълните да отминат и да пробягаш покрай скалите. Прекрасно! Самите скали се наричаха Слонови скали.
Видяхме “Естествения мост” и огромна пропаст, където се разбиват вълните. Много, много красиво и величествено! Вечерта завърши в друг хостел, където беше доста пренаселено и мнооого студено. Оказа се, че има хора, които дори си живеят там. Вечерята беше ориз и пиле с кокосов сос и зеленчуци. Оризът приготвихме в Rice Cooker (тук има такива неща навсякъде), а кокосовото пиле си го носехме готово.
Въпреки че неделя беше ден за път, все пак имахме сутрешно приключение. Бяхме на кратък поход из гората – изкачвахме се няколко часа и накрая, за изненада за всички, достигнахме още стълби (но вече не ни беше страх след дървото). Катерихме се по скали и ги прескачахме иии още стълби иии…накрая се оказахме на върха на света – метална постройка около най-високата скала, по която можеш да се разхождаш и отново си над всичко! Невероятно!
Приключението ни беше към своя край. Поспахме още няколко часа, попътувахме, прибрахме се в мрачния Пърт! Всичко беше прекрасно! Природата още повече! Няма такава красота! Обожавам да съм сред природата. Наистина е много, много зареждащо! И обожавам с какво отношение се отнасят тук към храната. Хапвахме ябълки и портокали следобяд, носехме си готвена храна. Само на закуска страдах, защото предложенията бяха корнфлейкс (но с тонове захар) и около 10 вида сладка, течен шоколад и всякакви неща, които не консумирам. Ноо и препечена филийка без нищо вършеше работа за мен 🙂
Важно е оношението към тялото, нали помните? Обичам да му давам най-доброто! 🙂
Прекрасно приключение! С нетърпение чакам предстоящите!
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
