Честити ми 22 години! Както ви разказах в предния пост – прекарах си страхотен уикенд във Варна, а самият ми рожден ден премина също страхотно. Половината ден валеше, но пък какво толкова. Направих бонбони, с които да почерпя, които се получиха страхотно. Видях се с приятелките си, а вечерта вечерях с майка ми и баща ми в Hemingway (любимата ми зимна салата с цвекло + специалитет от киноа). Тази зима съм обсебена от салати с цвекло и моркови и от спанак, с който дори доста често закусвам. След вечерята успях да се видя и с други приятели и получих невероятен рецептурник – със сладка маймунка отпред (в чест на първия ми репортаж в БТВ, който беше за маймунка в Софийския зоопарк), а вътре с много разделения, карти, пликове, украси – изобщо рай за моята творческа душа (благодаря ти, Вики)!

Преди вечерята бях уникално изненадана от майка ми и баща ми, които ми бяха поръчали сурова бананова торта от Храна за любов (любимото ми веган заведение за “бързо” хранене във Варна). Обожавам подобни неща, когато някой знае как да ме накара да се усмихна наистина широко. Благодарна съм на майка ми, че въпреки че не винаги харесва решенията ми и нещата, които правя спрямо храненето си, ме подкрепя и ме приема каквато съм. Приема факта, че не искам да ям стандартна торта и поради тази причина ме изненадва със сурова такава (която беше уникално вкусна и лека!). Безкрайно благодарна съм, че съм заобградена с такива хора в живота си и получавам такава любов от семейството си. Няма нищо по-хубаво 🙂

Вторникът продължи с полет до София (ех, колко е удобно това)! + цял работен ден в БТВ. В чертвъртък успях да се видя и с приятелките си в София и отново бях изненадана. Още една сурова торта! Еха! Този път малиновата от Loving Hut (обожавам това заведение и спаначения им киш) (а тортата беше с малини, бадеми, фурми, агаве, кокосова сметана, кокосово масло, кашу, натурален шоколад – уникалнааа). Подаръкът ми бе “преживяване” – обикаляне на различни заведения, театри, барове и т.н. – experiencing Sofia с една дума. Още същата вечер бяхме на театър и гледахме Кухнята ( на Владимир Люцканов). Театъртът не беше лош, но определено не е от най-любимите ми, на моменти чак ми беше скучно и гледах часовника.

Темата, която бих искала да засегна тази седмица е, зоната на комфорт и рутината. Обичам да си създавам рутини. Обичам да планирам, да знам какво ще правя на следващия ден, как ще протече той, с какво ще се храня и т.н. И разбира се, когато човек започне твърде много да харесва нещо, то се налага Вселената да му напомни, че не трябва да се привързва толкова много. (П.С от вторник имам отново лаптоп, благодарение на което осъзнах, че не е толкова лошо един месец да живееш без нещо, което е било част от ежедневието ти). Та така, в четврътък вечер разбрах, че бащата на приятелката, при която живея идва за три дни. Това щеше да наруши “ежедневието ми” – на следващата сутрин трябваше да ставам в 5:30 и нямаше да мога да закуся, събота и неделя смятах да релаксирам и да се излежавам и това щеше да е “осуетено”. Разбира се, първоначалната паника премина бързо и си казах, че трябва да мога да функционирам в среда, в която нещата се случват момент за момент и че не е нужно да съм толкова подредена, предвидлива и планираща. Реших, че имам нужда от малко повече приключенски дух. Разбира се, нищо от първоначалната ми паника не се случи – през повечето време бях сама. Първоначалният проблем, който мозъкът ми създаде, изобщо не съществуваше.

Не забравяйте, да опитомявате мислите си и не забравяйте факта, че вие контролирате какво си мислите. Вие контролирате това “не съм достатъчно добър”, “грозен/дебел съм”, “не мога това и онова”, “това е ужасно” и т.н. Всяка негативна мисъл може да се промени към позитивна, изисква съвсем малко усилие.

Седмицата приключва със Сирни Заговезни. Празникът, който бележи началото на Великия пост. Пишейки това, чувам чуруликането на птичките отвън и им се радвам толкова много! Пролетта идва!

Реших, че ще опитам да спазвам постите тази година. От 6 месеца на ям месо като причината ми е, че възприемам храненето като нещо, което дава енергия на тялото ни и ни дава сила и необходимите нутриенти и витамини, за да живеем. Тоест храним се, за да сме енергични, в добро настроение, отпочинали и т.н. Следователно не бих искала да давам на тялото си “мъртва” енергия – хранейки се с убити животни и то такива, които са отгледани във ферми и са тъпкани с други лекартва и хранени с фураж, а не с истинска храна, не би дало нищо на организма ми, а само би го затлачило, изморило и т.н. От друга страна се опитвам да огранича и млечните продукти, тъй като…замисляли ли сте защо хората са единствените, които продължават да консумират мляко след като вече не са сукалчета и нямат нужда от него, за да пораснат? И на всичкото отгоре не консумираме човешко мляко, а чуждо. В природата, всяко едно бебе спира да суче и да консумира млякото на майка си след като е пораснало и е достатъчно голямо, за да оцелява в света и да си набавя само храната.

Поради тази причина реших да постя – а именно да огранича и яйцата, които са единственото животинско нещо, което присъства често в менюто ми. Ще го направя, защото искам да се пречистя, искам да дам възможност на организма и тялото си да “разцъфнат” през пролетта. Защото искам да се предизвикам с още нещо, искам да видя как ще ми се отрази и реално колко трудно е да се прави нещо такова в България, въпреки че постите са част от нашата религиозна култура.

Интересно е, че тази неделя е и новолунието, което приключва един цикъл от затъмнения и пълнолуния, които ни накараха да “пуснем” старата енергия и миналото, да се отърсим. За много хора това бе пречистващ период, за много души ме труден (не е очудващо, че доста хора починаха последните дни/седмици). Някак хубаво “съвпадение” е, че краят на този период е точно Сирни Заговезни и прошката.

И така…в неделя си прощаваме. Прощаваме най-вече на себе си. За лошите мисли. Смятам, че всичко на този свят се случва с причина и няма нужда да прощаваме за действията, за случките и т.н, защото всяко от тези неща си има причина и тя не е случайна. Научаваме нещо от всичко, което ни се случва, било то хубаво или лошо.

Но определено имаме нужда да простим. Най-вече на себе си. Най-вече за лошите мисли сами към себе си, за начина, по който се отнасяме със себе си. За всеки път, когато се хулим, когато не се смятаме за достатъчно добри, когато се изтезаваме, когато се състезаваме, когато се обиждаме, когато не даваме най-доброто на ума и на тялото си. За всеки път, когато се тровим, когато си казваме, че “един път се живее”, когато сме “неспособни”, “грозни”, “дебели”, “не ставаме за нищо”. Нека си простим точно за тези моменти. А когато човек прости на себе си и започне от себе си, всичко около него се нарежда също. Животът, природата, Вселената отвръщат със същото. Получаваме прошката от другите, даваме я и на другите, защото вече сме в мир със себе си, а няма нищо по-важно 🙂

Нека започнем с човека в огледалото. Разцъфваме тогава, когато сами започнем да се поливаме.

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

х Анелия