Човек е най-големият си враг….както е казал някой мъдър философ. Интересно е как понякога сами се съсипваме и си причиняваме какво ли не….без ясна причина. Когато бях в Австралия може би бях постигнала най-големия баланс в психическо и физическо отношение. Хранех се пълноценно, не се лишавах, тренирах…не се тъпчех с простотии, обичах себе си, всяка сутрин се будех с желание да прекарам деня по най-интересния и приятен възможен начин. След това се върнах в България, след това заминах за София, след това започнах да изпадам в крайности, започнах да постя, уж като експеримент….и стигнах до момент, в който започнах да ограничавам всякаква храна, страхувайки се, че ще ме направи дебела или че е вредна. Картофи, ориз, бобови….Стигнах до някаква олекотена форма на хранително разтройство, ако трябва да съм точна. Проповядвайки здравословното хранене и твърдейки колко съм био и healthy, някъде изгубих себе си. Стигнах до момента, в който пиех 3 кафета на ден и въпреки това заспивах в дискотеките, защото нямах сила. Спрях да тренирам отново защото нямах сила, а и нямах желание. Изтормозих тялото си на максимум. Защо ли?
И аз не знам. Вероятно емоционална липса на нещо. Всяко външно проявление е емоционална липса и нужда. Може би се чувствах недооценена, не достатъчно ползотворна и т.н. Преминах през дни, в които се самоубеждавах, че за нищо не ставам, че нищо не мога да правя и т.н. и т.н. Не мога да кажа, че не съм щастлива или че се будя без желание – напротив, доста съм щастлива, просто постоянно чувам онзи тънък глас, казвайки ми “яж тиквички” или “брой си калориите” или “яде твърде много, излез да вървиш 10км, за да ги изразходиш” и т.н. и т.н. И в крайна сметка дори не го спазвам…когато binge-вам ям ядки, печени със сол и брашно, постоянно си позволявам да ям храни с олио, което ненавиждам, защото майка ми готви с него…а и се използва във всеки един ресторант. Няма да коментирам и количеството салати, които съм изяла по ресторанти, които имат потресаващи съставки на дресингите – визирам захар и всякакви простотии в продукти като соев сос, горчица, балсамо редукция и т.н…… изобщо всичко, което мразя и смятам за вредно. Най-вече огромното количество олио просто ме напряга безумно много.
В един момента реших да спра да броя калории и започнах да се чувствам по-добре, започнах да не се тъпча толкова често, но тези дни отново идваха въпреки това. Както и този понеделник. Да, тъпча се със “здравословна” храна, но какво от това? Това е типичен binge eating. Тялото ми жадува за определени витамини, храната не ме засища, защото просто е недостатъчна….. и го осъзнавам, което е най-странното.
И така следват дни като понеделник – в които изядох кремче със соево мляко, около 30+ кайсии, лешници (към 30гр), после реших, че съм още гладна и изядох още един пакет лешници (50гр), после пакет фъстъци и то печени със сол (сигурно 150гр), 5-6-7 фурми, половин кутийка хранителна мая и част от зеленчуците от гювеча на майка ми (патладжани, тиквички, моркови)….. и така. Само по себе си всичко е супер и не е чаааак толкова голямо количество, въпреки че е 2000 кал сигурно, но навеждаж – повярвайте ми не можех да дишам. Какво последва, когато успях да спра ли? Огромното желание да отида да повръщам в тоалетната (а, това звучи плашещо, нали? Дори самата аз се плаша от себе си в тези моменти)…но понеже знам, че не мога, последва 2-3 часово вървене и опит да изразходвам калориите. И едно голямо самообвинение.
Дали това се дължи на срес покрай шофьорските изпити? Дали се дължи на непълноценно хранене? Или се дължи на емоционална травма? Комбинация от всичко….и най-вече както казва инструкторът ми – слаба психика в такива моменти. Интересното е, че осъзнавам всички тези неща и знам как искам да живея и да мисля. Ако четете стари блог постове ще видите как мисленето ми доста деградира и колко по-позитивно и интересно е било преди година. Обичам да г препрочитам и да се връщам към това си аз, защото съм твърде убедена, че отново искам да съм там. Там, където бях позитивна, целеутремена, заинтересована, щастлива, ядяща.
И една статия, която определено трябва да се прочете: Когато се чувстваш недостатъчно
“Всеки един от нас може да бъде, това което иска. Но първо, трябва да повярва, че го заслужава. Никога не можеш да напредваш устремено, ако не вярваш, че притежаваш способности, които могат да те отведат напред. Нашата реалност е проекция на състоянието на ума ни. Нито милиметър от света навън, не може да се промени, ако не променим това, което носим в себе си.”
Вярвам, че първата крачка на всяко лечение и излизане от дадена ситуация е това да си дадеш сметка, че се намираш в нея. А аз виждам това. Виждам ноктите си, които са начупени, защото имат липса на витамини. Виждам себе си, която заспива рано, защото има липса на енергия. Виждам емоционалното си тъпчене, което се дължи на факта, че тялото ми няма достатъчно витамини и минерали и не успява да се нахрани с огромното количество яйца, зеленчуци и риба, с които го храня. Не знам какво му липсва, но нещо му липсва от време на време, въпреки че съм значително по-добре.
Най-интересното е, че съм доста запозната със здравословното хранене и че реално знам как трябва да се храня с бобови, с въглехидрати и т.н., но някак си упорито отказвам – обожавам да ям мазнини като ядки, авокадо и кокос и мога да се тъпча с тях, но пък тогава си внушавам, че “прекалявам” с калориите. От друга страна бягам като дявол от тамян от въглехидратите повечето дни (а после следват такива дни, в които просто се тъпча с въглехидрати)….
И така. Повечето дни съм достатъчно добре нахранена и дори нямам място да си помисля за още храна, но в други дни се появява прословутия binge eating, в които мога да изям всичко, намиращо се в кухнята и изобщо в света наоколо.
Всеки ден правим избори, които ни оформят и които определят бъдещо ни. Миналото няма никакво значение, защото във всеки един миг създаваме бъдещето си.
Признавам, че да напиша това не бе особено лесно и го отлагах доста дълго време. Определен период от време бях спряла да пиша в блога точно защото знаех за какво искам да говоря, а всъщност не исках. Не знам дали някой реално чете тези постове, но благодаря на всеки един от вас, който го прави. Не забравяйте, че няма нищо по-важно от това да се грижите за емоционалното си състояние и да сте позитивни. Всичко друго се оправя. Всичко друго е моментно, всичко друго са катрани, които се трият. Но не унищожавайте блясъка в душата си, искрицата, която гори и ви поддържа. Защото боли. Боли да те няма, да не знаеш къде си, къде да се откриеш отново, как да се излекуваш. Боли, защото си заобграден от прекрасни родители и приятели, които искат да ти помогнат и те подкрепят, но няма как, защото само ти можеш да си помогнеш. Само ти можеш да си повярваш. И само ти можеш да спреш да бъдеш нападателен, когато някой се опитва да ти помогне. Да спреш да отблъскваш хората. Само ти можеш да спреш да се криеш, да се защитаваш, да се ядосваш,. Само ти можеш да решиш да се отпуснеш, да осъзнаеш, че животът е твърде кратък, за да изпадаш в тези състояния, че животът е твърде ценен и хубав, за да се притесняваш за глупости, за да плачеш за изпити, да повръщаш, защото си преял или да се депресираш, защото не ставаш за нищо. Какво от това? Нищо от това няма значение и нищо в този живот няма значение. Всичко тече. Всичко идва и си заминава. И хубавите моменти, и тъжните моменти….и радостта, и тъгата и щастието, и мъката, и любовта, и депресията и така нататък.
Време е да завърша това тежко лирическо отклонение и да се върна към темата на блога, а именно храната, която съм опитала тази седмица 🙂
Тази седмица опитах чудесния шоколад на Christov Bio. Най-накрая открих перфектния здравословен шоколад! Досега всички, на които съм попадала са били с кокосова захар и са били чуждестранни. Но ето че вече има шоколад без захар, който е произведен в България! Да! Живият шоколад на Christov.BIO има само няколко съставки – какаови зърна Криоло и билков мед са основните. Имах възможността да опитам шоколада с коприва и мастиха, а марката има цели 17 вида. Безкрайно очарована съм от този продукт и нямам търпение да опитам и другите варианти!
“През целия производствен процес температурата на топлинната обработка е контролирана до 45°C, така всички витамини, антиоксиданти и ферменти в продуктите са запазени и могат да бъдат усвоени от организма на човек.
Суровите какао зърна са най-богатият източник на антиоксиданти в природата. Антиоксидантите неутрализират действието на свободните радикали и по този начин забавят стареенето на организма в следствие на оксидативния стрес.”
HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK
PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ
х Анелия
