Седмица 204. Българска вечеря.

Не мога да повярвам, че го пиша, но изпратих календарите! След 10 дни ежедневно връзване на панделки, пълнене на пликчета, перфориране на номерца, всичко е пакетирано и изпратено. Толкова се вълнувам. Грам не се оплаквам, беше безкрайно вълнуващо. Нямам търпение да започне отварянето на календара и да чуя отзиви. Мисля, че се получи изключително добре и красиво.

Изпращането на календарите отбелязахме с по пица в Стария Чинар – мястото във Варна, където има пици с квас. За втори път залагам на пълнозърнеста и въпреки че не е толкова пухкава, е много вкусна. Този път с гъби. Разсъждавам си колко много са се променили нещата за последната 1 година. Тук често съм споделяла за отношенията ми с пицата и бих искала отново да го направя:

Проядох пица “отново” преди вече повече от 2 години. Когато миналата година заминах за Италия, започнах да си поръчвам пица всяка седмица, беше ритуал…в началото махах част от моцарелата, после си мислех, че не трябва да ям много през деня, режех я на маниатюрни парченца, беше винаги събитие…но бях упорита и продължавах да си поръчвам всяка седмица, да може това да изчезне и храната да е просто храна. Сега вече ям доста по-рядко, дори не се сещам толкова за пица, не е голямо събитие и не се изпитвам същата вина и нужда з акомпенсация.

Това се нарича brain rewiring и буквално е да научиш отново съзнанието си на някакви неща след като години си правил обратното. Много е приятно след месеци, да осъзнаеш, че вече не ти е толкова натоварено, обсебено и затормозено и яденето на пица всъщност се превръща в удоволствие.

Тази седмица приготвих този тиквеник с оризови кори и си купих разни нови подсладители като агаве и захар от фурми, за които много се вълнувам.

Другото нещо, което се случи тази седмица беше Българската вечеря в Бар Гастроном (напоследък май ходя доста често, нали?!).

Менюто беше:

  • бобена салата с кимион, крем от червени чушки и мариновано фермерско сирене
  • ръчно месена погача с краве масло и мерудия
  • родопски пататник с крем от топло сирене и кремообразно яйце
  • винен кебап с пюре от картофи, хрян и билки, топла салата от перлен лук, карфиол и ориз
  • “Жадната монахиня” с крем от райска ябълка и поширани круши

Останах доста доволна, въпреки че беше представено по “гурме” начин и пататникът например беше деконструиран. Всичко обаче беше перфектно на вкус и определено се нахранихме предоволно.



HEALTHYLICIOUS
УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM

FACEBOOK

PERSONAL
FACEBOOK
INSTAGRAM
УЕБСАЙТ
БЛОГ

 



х Анелия

Leave a Reply