София! България! Вкъщи. Прибрах се.

Кацнах в София и както се досещате седмица преди това вече проучвах заведения и се чудех как да прекарам деня. София е любимото ми място за foodie приключения. Бях с родителите си и избрах да закусваме в Cafe Parallel 43 след дълго проучване и чудене къде какво се предлага. Повечето заведения имат неделен брън, а ние бяхме там в понеделник. В Паралел 43 обаче се оказа, че имат палачинки (и омлети и т.н.) и отварят още в 10 сутринта (йес! това е голяма работа за София, да ви кажа честно). Толкова много търся и издирвам място в София, във Варна…където да правят бананови палачинки или други здравословни такива. Обикновени или американски има на доста места, да. Досега съм открила само в Абърдийн (веган, бананови палачинки с оризово брашно). Да се върна обаче към София.

Менюто на кафето е доста голямо и всеки ден имат различни обедни предложения. Намира се на супер удобно място – бул. Витоша 192. Аз разбира се, отидох с ясната цел, че ще ям палачинки. Според сайта им, съдържанието на палачинките е  банан, овесени ядки, орехи, кокосова захар, кокосово мляко. Дори не попитах и направо ги поръчах. Бяха сервирани с плодове (банан, ябълка, портокал) и гранола отгоре и уникално вкусни, едвам успях да ги изям (а бях гладна!). Сутрин (а и по принцип) обичам да пия силно, късо, ароматно еспресо. Този път обаче исках да експериментирам и си поръчах Кафе 43 – еспресо с кокосово мляко – нещо като капучино, но по-късно. Беше тоооолкова вкусно! Изобщо останах страшно, страшно доволна. Обстановката в заведението е много приятна и всичко е чисто ново. А, до мен на съседната маса беше Ани от STATERA, на която съм голям фен. Много ми харесва всичко, което прави и начина, по който го представя. Препоръчвам Паралел 43 с две ръце!

Обядът беше планиран в Багри. Естествено мнооого, много се чудех за ресторанта за обяд. Изборът за закуска беше по-ограничен, но в София прелива от ресторанти и то прекрасни. В Багри всеки ден имат различни предложения за обяд, а продуктите снабдяват от ферми. Ресторантът ми беше препоръчан и от още едно Ани (IgNatova).

След като устремени пристигнахме пред ресторанта, се оказа, че е затворен, тъй като следващият ден (1-ви май) бе почивен, екипът беше решил да не работи и в понеделник. Бързо промених плана и се отправихме към Made in Blue. Ходила съм в Made in Home и е един от любимите ми ресторанти и реших, че просто трябва да опитам и Made in Blue. Седнахме в градината, а зад нас стоеше красивата синя къща. Ресторантът се “помещава” в къщата и атмосферата е уникална. Менюто разбира се, ме завладя веднага. Имаха и обедни предложения (повечето от които агнешко). Спрях се на салата с фалафели, тъй като все още бях заситена от закуската. Всичко беше перфектно и останах супер доволна от храната, обслужването и атмосферата в ресторанта. Прекрасен! Просто прекрасен! Много ми липсват такива места във Варна.

Време и за highlight-a на деня, а именно сладоледът! Бях решила, че искам да ям джелато в София. Проучвах дълго. Наистина дълго и се спрях на три места – Savini Gelato, Gelato&Latte и Gelateria Naturale. В последствие се оказа, че Savini и Gelateria Naturale са създадени от Савина Николова. След наистина дълго чудене, реших, че този път ще опитам Gelato&Latte, а следващия път и сладоледа на Савина.

В Gelato&Latte пекат сами фунийките си от био брашно, масло от тяхната ферма в Розино, яйца и пречистена алкална вода. (От скоро предлагат и зелени с матча и черни с активен въглен, но ги нямаше, когато аз ги посетих). Наборът от сладоледи не е много голям, тъй като ги правят ежедневно в сладоледената лаборатория (място, където се виждат всички машини).

Разликата между джелато и сладолед е, че джелатото се прави с повече мляко и по-малко мазнини. Там използват биволско мляко отново от тяхната ферма. Изобщо влагат много емоция, внимание и желание в този сладолед. Спрях се на малинов и  лешников.

И.не.бях.яла.по-вкусен.сладолед.казвам.ви. Малините се усещаха толкова силно. Лешниците бяха безумно вкусни. Изобщо всичко в този сладолед беше изпипано до най-малкия детайл. Скоро не съм била така развълнувана. А фунийките! Ах, фунийките! Този аромат на масло беше несравним, казвам ви!

А как реших, че ще ям сладолед и захар ли?

б а л а н с

Най-накрая го разбрах. Животът е баланс и нищо повече. Всяка крайност е от друго място. Само помислете над това. Всичко в природата е баланс. Деня. Нощта. Всичко.

Но какво общо имат джелатото и баланса? Ако ме познавате, вероятно сте чували за моите луди експерименти и преживявания, свързани с храната. Стигала съм до почти всички крайности. Това беше причинено от много фактори и такъв е обсесивността ми от контрол. И познайте кое е най-лесното нещо за контролиране? Храната! Това доведе ли обаче до нещо хубаво? Накара ли ме “слабостта” да се чувствам достатъчно добра? Накара ли ме “чистото хранене” да се чувствам достатъчно добра? Накара ли ме? За определен период от време, да. Но после идва моментът, когато осъзнаваш….че тези крайности вредят повече, отколкото помагат.

Кое беше следващото нещо, което осъзнах? Трябваше да намеря баланс. Ако ме познавате, вероятно знаете, че избягвам да ям рафинирана бяла захар. За определено време анатемосвах всякакви захари с изключение на цели плодове. Но до какъв извод стигнах? Става въпрос за количество и качество, а не самите съставки като цяло. Какво означава това? Означава, че след много четене, вече разбирам, че няма нищо лошо да консумирам подсладители като кленов сироп, агаве, мед, фурми, кокосова захар, а дори и нерафинирана тръстикова захар. В крайна сметка не говорим за пакетираните сладки с безброй съставки, а за истински, цели продукти. Всяка захар е захар, но качеството и количеството са важни.

В Gelato&Latte пекат сами фунийките си, бъркат сладоледа и правят нещо, в което вярват и което обичат. Точно както аз и банановите ми палачинки.

Да, това е сладолед. Да, аз реших да го ям. Защото знам, че вътре има нерафинирана захар. И че е направен с огромно желание и любов. Вече уважавам тялото си достатъчно, за да искам да му дам най-доброто. Намерете своя баланс и помнете – пицата няма да ви навреди (просто изберете тази с квас и с домашен доматен сос), баницата или хляба на баба ви няма да ви навредят – само си представете с колко много любов са правени. Яденето на майка ви няма да ви навреди, а семейните събирания са нищо друго освен благословия.

Разбийте стереотипите, прекъснете порочния кръг от премисляне и вина и просто се насладете на живота (Да, това са по-скоро напомняние за мен, отколкото съвети) :))

Вторникът прекарахме в Търново и хапнахме в Щастливеца (другото ми любимо място!), разходихме се на Царевец и разгледахме музея в сградата на първото Народно събрание.

Чувствах се повече от чудесно – на слънце, сред природата, с родителите ми, широко усмихната и неофициално завършила университета.

Остатъкът от седмицата включваше и няколко кулинарни експеримента. Любимите банови палачинки с компанията на току-що цъфнал люляк от градината. Шоколадови мъфини и един нов експеримент – пюре от лилави картофи. За първи път ги приготвям след като ги опитах в Русе. Сварих ги, намачках ги, добавих масло и сметанова извара (купена от фермерския пазар в Суворово) – истинска, вкусна и ароматна. Пюрето стана невероятно. В чиния – сотиран лапад (първото нещо от градината в новата ни къща), бавно печен свински джолан, пюре от лилав картоф, трюфелов сос, купен от Италия и сироп от фурми.

---

HEALTHYLICIOUS
☆ УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM
☆ FACEBOOK

PERSONAL
☆ FACEBOOK
☆ INSTAGRAM
☆ УЕБСАЙТ
☆ БЛОГ

 

---

х Анелия